Но сега тя беше предала юздата си на някой друг. Някой, който не беше обвързан с второто обещание.
Вдигнах поглед към нея. От болката и внезапния гняв гласът ми прозвуча като приглушено, свирепо ръмжене.
– Коя сте вие?
Жената прекара лакираните си нокти по кръвта върху бюрото ми. После ги поднесе към устните си и ги докосна с върха на езика си. И се усмихна – още по-бавно, по-чувствено и по-чуждо.
– Имам много имена – промълви тя. – Но ти можеш да ме наричаш Маб. Кралицата на въздуха и мрака, владетелка на Зимния двор на Ший.
Глава 3
Стомахът ми се сви.
Кралицата на феите. Кралицата на феите стоеше в моя офис. Виждах пред себе си кралицата на феите. Говорех си с кралицата на феите.
И тя ме държеше в ръцете си.
Страхотно, а аз си мислех, че вече няма какво по-лошо да ми се случи.
Страхът може да се усеща буквално като ледена вода. Може да смразява гърлото ти, когато преглъщаш, и после да се спуска и разстила в гръдния кош. Да спира дъха ти и да кара сърцето ти да бие с усилие, след което да се разшири в корема и хълбоците ти, оставяйки треперене подир себе си. А после да се плъзне по бедрата, коленете – понякога спирайки те в движение – като изцежда силата от мускулите ти точно когато си мислиш, че трябва да ги използваш, за да избягаш колкото се може по-надалече.
Поех глътка от точно такъв страх, гледайки как отровно-прелестната фея стои от другата страна на бюрото ми.
Това накара Маб да се усмихне.
– Да – промърмори тя. – Достатъчно мъдър сте, за да се боите. За да разбирате, поне отчасти. Е, дете, как се чувствате, като знаете това, което знаете?
Гласът ми прозвуча по-тихо и по-неуверено, отколкото възнамерявах:
– Като Токио, когато Годзила излиза на брега.
Маб наклони глава, продължавайки да ме гледа със същата усмивка. Може би просто не направи връзката. А може би не й хареса, че я сравняват с трийсететажен гущер. Или може би й хареса. Имам предвид, откъде бих могъл да знам? Достатъчно трудно ми е да разбирам дори смъртните жени.
Избягвах да срещам погледа на Маб. Вече не се боях, че ще надзърна в душата й – за целта и двете страни би трябвало да имат душа. Но когато си в контакт с нечии очи твърде дълго, с теб може да се случи какво ли не. Подобен контакт крие в себе си куп емоции и метафори. Гледах към брадичката на Маб, ръката ми пламтеше от болка и не казвах нищо, защото бях изплашен.
Мразя да съм изплашен. Мразя го повече от всичко на света. Мразя да ме карат да се чувствам безпомощен. Мразя и да съм застрашен, а Маб би могла да ме хване за гушата и да измъкне от мен дори парите ми за обяд.
Кралицата на феите означаваше лоши новини. Много лоши новини. Не бих могъл да се изправя срещу друг толкова могъщ като Маб, освен ако не предизвикам някой древен бог или самия Бял съвет. Бих могъл да запратя по нея някой внезапен магически удар, да се опитам да я изхвърля, но дори и да бяхме в еднакво добра кондиция, се съмнявам, че бих успял дори да разроша косата й. А тя притежаваше магическа власт над мен. Би могла да запрати каквото си поиска през защитата ми и аз не бих могъл да й противодействам по никакъв начин.
Заплахите ме вбесяват – а е добре известно, че когато съм ядосан, мога да направя големи глупости.
– Забравете – казах аз разпалено. – Няма сделка. Да приключваме, ако щете, ме разкъсайте. И не забравяйте да заключите вратата, като излизате.
Изглежда, отговорът ми изобщо не я смути. Тя скръсти ръце и рече:
– Каква ярост. Каква пламенност. Да. Наблюдавах как доведохте до задънена улица кръстницата си Лийнанший миналата есен. Малцина от смъртните са успявали да нап-равят нещо подобно. Смело. Нагло. Приветствам подобни прояви на сила, магьоснико. Нуждая се от такава сила.
Отново се порових в бюрото, намерих бинт и се заех да омотавам раната си.
– Изобщо не ми пука от какво се нуждаете – казах й. – Нямам намерение да ставам ваш емисар или нещо подобно, освен ако не искате да ме принудите, но се съмнявам, че в този случай ще има голяма полза от мен. Така че правете каквото смятате да правите или се разкарайте от офиса ми.
– А трябва да ви пука, господин Дрезден – отвърна тя. – Това ви засяга пряко. Откупих дълга ви, за да ви направя предложение. За да ви дам възможност да се освободите от задълженията си.
– Да, сигурно. Спестете си това. Не съм заинтересуван.
– Можете да служите, магьоснико, или да послужите. За храна. Нима не искате да се освободите?
Погледнах я внимателно, представяйки си живо как лежа печен на масата с ябълка в устата.