Мръщейки се, Аврора закрачи около мен.
– Откога знаеше това, магьоснико?
Свих рамене.
– Отскоро. Започнах да се досещам, когато излязох от къщата на Зимната майка. След като разбрах откъде да започна, не беше трудно да добавя останалото.
– Нямаме време за това – каза Слейт и се изплю на земята.
– Щом той го е разбрал, и други могат да го направят – обясни Аврора с търпелив глас. – Трябва да сме подготвени, ако ни чакат и други врагове. Кажи ми, магьоснико, как се досети?
– Върви по дяволите – сопнах й се аз.
Аврора се обърна към последния присъстващ и попита:
– Може ли да бъде вразумен по някакъв начин?
Елейн стоеше встрани от останалите, с гръб към тях. Сакът ми лежеше на земята в краката й, жезълът и пръчката също бяха там. Тя беше добавила изумруденозелено наметало към тоалета си, успявайки по някакъв начин да изглежда напълно нормално в него. Тя погледна към Аврора, а след това към мен, но бързо извърна очи.
– Вече му казахте, че ще го убиете. Няма да ви сътрудничи.
Аврора поклати глава.
– Още жертви. Съжалявам, че ме тласна към това, магьоснико.
Ръката й помръдна. Някаква невидима сила повдигна брадичката ми нагоре, така че очите ми да срещнат нейните. Те проблеснаха във всички цветове на дъгата и аз почувствах как силата на ума й, волята й се плъзва покрай защитите ми и прониква в мен. Изгубих равновесие и залитнах, облягайки се безпомощно на невидимата стена на кръга, в който ме беше затворила. Опитах се да се съп-ротивлявам, но беше все едно да се опитвам да накарам вода да тече нагоре по склона – нямаше за какво да се захвана, върху какво да се съсредоточа. Намирах се на нейна територия, затворен в кръг от нейната сила. Тя се вля в мен през очите ми, а аз можех единствено да гледам красивите цветове.
– Така – каза Аврора с най-нежния, най-сладкия глас, който бях чувал някога. – Какво научи за смъртта на Летния рицар?
– Вие сте виновна за нея – чух собствения си натежал глас. – Наредили сте да го убият.
– Как?
– Лойд Слейт. Той мрази Мейв. Вербували сте го да ви помогне. Елейн го е вкарала в сградата на Руел през Небивалото. Двамата са се сбили. Затова имаше течност на стълбите. Водата по ръцете и краката на Руел се е появила от сблъсъка на Летния огън със Зимния лед. Слейт го е блъснал по стълбите и му е счупил врата.
– А обвивката със сила?
– Пренасочена – промърморих аз. – Прехвърлили сте я в някой друг.
– Кой?
– Момичето нечистокръвна. Дали сте й обвивката и след това сте я превърнали в камък. Онази статуя в градината. Беше пред очите ми.
– Много добре – рече Аврора и тихата похвала отекна в сърцето ми. Опитах се да си върна сетивата, да се измъкна от блестящия зелен затвор на очите й. – Нещо друго?
– Наели сте гула. Тигрицата. Изпратили сте я след мен още преди Маб да ме потърси.
– Не познавам този гул. Тук сбърка, магьоснико. Аз не наемам убийци. Продължавай.
– Направили сте ми постановка, преди да дойда да ви разпитам.
– В какъв смисъл? – притисна ме Аврора.
– Мейв сигурно е наредила на Слейт да премахне Елейн. Той го направи да изглежда така, сякаш е опитал и е претърпял неуспех, но Елейн се справи по-добре. Помогнали сте й да имитира онова нараняване.
– И защо ми е да го правя?
– За да ме накарате да се разстроя и притесня. За да може, докато разговаряме, да мисля за друго и да не успея да ви притисна с верните въпроси. Точно затова ме нападнахте. Убеждавахте ме в какво чудовище съм се превърнал. Само за да ме изкарате от равновесие и да избегнете правилните въпроси.
– Да – съгласи се Аврора. – А след това?
– Решили сте да ме премахнете. Изпратили сте Талос, Елейн и Слейт да ме убият. И създадохте онова същество в градинския център.
Слейт пристъпи към мен.
– Страшна работа – каза той. – Не изглежда чак толкова умен.
– И въпреки това само е следвал логиката. Плюс информацията, която е получил от кралиците и майките. Сглобил е сам всичко.
Погледът й се отмести към Елейн. Опитах се да се откъсна от нея, но не успях.
– Страхотно – каза Слейт. – Никой от нас не е предател. Сега вече можем ли да убием великия Крескин11?
11 Джордж Джоузеф Креске-младши, по-известен като Невероятния Крескин, направил кариера през 70-те години като телевизионен медиум. – Б. пр.
Аврора вдигна ръка, за да го накара да замълчи, и ме попита:
– Известна ли ти е следващата ми цел?
– Знаете, че ако се опитате да завладеете обвивката на Летния рицар, Зимната майка ще използва Разнищника, за да я освободи и да възстанови баланса. Изчакали сте да ми го даде. Сега във ваши ръце са и той, и статуята на Лили. Възнамерявате да я отнесете до Каменната маса по време на битката. Ще използвате Разнищника, ще освободите Лили от каменната й обвивка и ще я убиете на масата след полунощ. Силата на Летния рицар ще премине завинаги в Зимата. Вие искате да унищожите завинаги баланса на силата в Страната на феите. Не знам защо.