Очите на Аврора проблеснаха опасно. Тя отмести погледа си от мен и усещането беше сякаш падам по стълбище. Залитнах назад и се фокусирах върху земята.
– Защо? Би трябвало да е очевидно, магьоснико. Най-вече за теб. – Аврора се извърна и закрачи напред-назад в проблясващата си ризница. – Цикълът трябва да бъде прекъснат. Лятото и Зимата, които непрекъснато се прес-ледват, нараняват местата, които е изцелила другата, изцеляват местата, които е наранила другата... Нашата война, нашето безсмислено съперничество продължават по една-единствена причина: защото така е било винаги – а смъртните, попаднали в капан между нас, стават пешки в тази игра. – Тя си пое гневно дъх. – На това трябва да бъде сложен край. И аз ще го прекратя.
Стиснах зъби, треперейки.
– Ще го прекратите, като вкарате материалния свят в хаос?
– Не аз определям цената – изсъска Аврора. С крайчеца на окото си улових погледа й и започнах да извъртам глава към нея, но се усетих навреме и наведох очи. Тя продължи да говори с нисък безстрастен глас. – Мразя го. Мразя всеки момент от нещата, които съм принудена да извърша, за да го постигна – но това трябваше отдавна да бъде направено, магьоснико. Всяко отлагане е смъртоносно. Колцина са загинали или са били измъчвани до полудяване от Мейв и останалите като нея? Самият ти беше измъчван, тормозен и почти поробен от тях. Аз правя това, което е необходимо.
Преглътнах и отвърнах:
– Наранявате и застрашавате смъртните, за да им помогнете. Това е лудост.
– Може би – каза Аврора. – Но това е единственият начин. – Тя отново се обърна към мен и попита със студен глас: – Белият съвет знае ли какво си открил?
– Гледай си работата, откачена фейо.
Слейт сподави смеха си, прикривайки го зад покашляне. По-скоро почувствах, отколкото видях прилива на гняв у Аврора, събуден от Зимния рицар, но насочен към мен. От нея изригна ярка светлина, която опари обърнатата към нея страна на тялото ми. Косъмчетата на ръката ми настръхнаха. Гласът й зазвъня – силен, разпален и яростен.
– Какво каза, маймуно?
– Не знаят – обади се Елейн с напрегнат глас. Тя пристъпи напред и застана между мен и Аврора. – Той ми го каза, преди да тръгнем към майките. Съветът не осъзнава дълбочината на онова, което се случва. Когато се усетят, вече ще е твърде късно.
– Добре – каза Слейт. – Значи, той е последната нишка. Убий го и да приключваме с това.
– По дяволите, Слейт – сопнах му се аз. – Използвай главата си, човече. Според теб какво ще получиш за помощта ти?
Слейт ми се усмихна студено.
– Като за начало, силата на онзи дърт кучи син Руел. Ще бъда два пъти по-силен от сега – и след това ще си разчистя сметките с малката кучка Мейв. – Той облиза устни. – После двамата с Аврора ще решим какво да правим.
Аз се изсмях дрезгаво.
– Дано това да го имаш написано на хартия, тъпако. Наистина ли смяташ, че тя ще остави един мъж, който на всичкото отгоре е смъртен, да има такава власт над нея? – В очите на Слейт проблесна неувереност и аз усилих натиска. – Помисли си хубаво. Някога казвала ли ти е нещо в прав текст, не чрез намеци или въпроси?
В погледа му се промъкна подозрителност, но Аврора положи ръка на рамото му. При докосването й очите на Слейт се замъглиха и той ги затвори.
– Спокойно, рицарю мой – промърмори Лятната дама. – Магьосникът е измамник и е отчаян. Готов е да каже каквото и да е, стига да се спаси. Между нас всичко е постарому.
Стиснах зъби. Аврора държеше Слейт на каишка. Може би времето, прекарано в компанията на Мейв, го беше размекнало; наркотиците и удоволствията, които му беше осигурявала, го бяха направили по-податлив на внушение. Може би Аврора просто беше открила някакво слабо място в психиката му. Във всеки случай той нямаше да се вслуша в думите ми.
Огледах се, но Корик и Талос не ми обръщаха никакво внимание. Аврора продължаваше да шепне нещо на Слейт, така че ми оставаше само един човек, с когото да разговарям, и при мисълта за това се почувствах така, сякаш някой заби нокти в гърдите ми.
– Елейн – казах аз. – Това е лудост. Защо го правиш?
Тя не ме погледна.
– Оцеляване, Хари. Обещах да помогна на Аврора или да дам живота си за нея в отплата за всичките години, през които ме е защитавала. Не знам кога съм дала обещание, че ще замеся и теб. – Тя замълча за миг, преглътна и произнесе с малко по-силен глас: – Не знам.