– Ако Аврора не бъде спряна, някой ще пострада.
– Някой страда всеки ден – отвърна Елейн. – И като се замислиш, има ли значение кой? Как? Или защо?
– Ще умрат хора, Елейн.
От думите ми я заболя и тя ме погледна, а зелените й очи се изпълниха със сълзи от ярост.
– По-добре те, отколкото аз.
Не свалях очи от лицето й.
– И по-добре аз, отколкото ти, нали?
Тя първа сведе поглед и се обърна към Аврора и Слейт.
– Така изглежда.
Скръстих ръце и се облегнах на невидимата стена от мухоморки. Премислих възможностите си и стигнах до извода, че са доста ограничени. Ако Аврора искаше смъртта ми, тя щеше да я получи без особени усилия, и освен ако по хълма не се спуснеше спасителната кавалерия, не знаех какво друго можех да направя.
Наречете ме песимист, но жизненият ми опит ме съветваше да не разчитам твърде много на кавалерията. Мат.
Което ми оставяше само един избор – последното заклинание. Затворих за миг очи и се съсредоточих, събирайки магията и жизнената сила в тялото ми. Всеки магьосник има резервоар за сила в себе си, енергия, която се извлича от сърцевината на собствената му същност, а не от обкръжението му. Кръгът на Аврора ме беше отрязал от външните източници на енергия – но не можеше да ми попречи да използвам енергията вътре в мен.
Вярно, че след като я употребях, нямаше да остане нищо, което да ми позволява да дишам, което да кара сърцето ми да бие и да пропуска електричество в мозъка ми. Но пък затова му викат смъртно проклятие, нали?
Миг по-късно, когато отворих очи, видях как Аврора се отдръпва от Лойд Слейт. Зимният рицар насочи към мен плашещите си празни очи, в които нямаше и капчица разум, и се накани да изтегли меча си от ножницата.
– Жестока необходимост – каза Аврора. – Сбогом, господин Дрезден.
Глава 28
Обърнах се с лице към Слейт. Реших, че ако се опитам да хвана един такъв меч, по-скоро ще ускоря смъртта си. Затова нямаше смисъл да го правя. Но не изпусках Аврора от поглед и поддържах събраната си сила в готовност.
– Съжалявам, магьоснико – каза Аврора.
– Скоро наистина ще съжаляваш – промърморих аз.
Слейт извади меча си, азиатска изработка без достатъчно качества, че да бъде определен като истинска катана, и се напрегна, готов да нанесе удар. Острието проблясваше и изглеждаше много, много остро.
Елейн улови Слейт за китката и каза:
– Почакай.
Аврора я изгледа гневно.
– Какво правиш?
– Защитавам ви – отвърна Елейн. – Ако позволите на Слейт да го убие, той ще наруши кръга около Дрезден.
Аврора отмести погледа си от Елейн към мен.
– И какво?
– Елейн! – изръмжах аз.
Тя ме погледна безизразно.
– И вие ще останете открита за смъртното му проклятие. Той ще ви вземе със себе си. Или ще ви накара да съжалявате, че не го е направил.
Аврора повдигна брадичката си.
– Не е чак толкова силен.
– Не бъдете толкова сигурна – отвърна Елейн. – Той е най-силният магьосник, когото съм виждала. Достатъчно силен, че да изнерви Белия съвет. Защо да поемате такива безсмислени рискове точно преди края?
– Предателка! – изхриптях аз. – Проклета да си, Елейн.
Аврора се намръщи и махна с ръка към Слейт. Той свали меча си и го прибра.
– И въпреки това е твърде опасен, за да бъде оставен жив.
– Да – съгласи се Елейн.
– Какво предлагаш?
– Намираме се в Небивалото. Направете така, че да умре бавно, и напуснете. Щом се върнете в земята на смъртните, той няма да може да ви достигне. Оставете го да похаби проклятието си срещу Маб, ако иска, или върху кръстницата си. Но няма да е срещу вас.
– Но когато си тръгна, ще отнеса силата ми с мен. Кръгът повече няма да го удържа. Какво предлагаш?
Елейн продължаваше да ме гледа безизразно.
– Удавете го – каза най-накрая тя. – Призовете вода и нека земята го изпие. Аз ще го обвържа със заклинание. Магията ми ще остане дори и ако си тръгна.
Аврора кимна.
– Способна ли си да го удържиш?
– Познавам защитите му – отвърна Елейн. – Ще го удържа колкото е необходимо.
Аврора ме погледна мълчаливо.
– Толкова гняв – каза тя. – Много добре, Елейн. Зад-ръж го.
Не й отне много време. Елейн винаги е била по-чев-ръста в магията от мен, по-грациозна. Тя промърмори нещо на езика, който бе избрала за своята магия, някакъв вариант на староегипетския, направи жест с китката си, последван от грациозно размърдване на пръстите й и аз почувствах как заклинанието й прилепва около мен като водолазен костюм, парализирайки ме от брадичката до пръстите на краката, обвивайки ме в някаква тиха, невидима сила. То се притисна върху дрехите ми с такава сила, че ми стана трудно да си поемам дълбоко дъх.