Не забеляза алфите, които се приближаваха откъм гърба й.
Първият вълк, под чиито очи все още се забелязваха мазните кръгове мехлем, я удари по задния крак и рязко я захапа с челюстите си. Гулът изпищя изненадано и падна, претъркулвайки се през глава. Тя бързо се изправи и нападна вълка, който й беше пуснал кръв, но големият сив звяр отскочи встрани, отстъпвайки място на друг, по-висок и по-кафеникав. Вторият вълк захапа другия крак на гула и отскочи встрани, а трети се нахвърли върху гърба на Тигрицата.
Гулът изпищя и се опита да побегне. Вълците не му позволиха. Наблюдавах, докато четвърти вълк се блъсна в нея и я събори на земята. Тигрицата успя да се претърколи по корем, но осакатените й крака вече само й пречеха. Тя щракаше със зъби и дори успя да докопа някого, но вълкът се извъртя, скочи върху гърба й и заби зъби в гърлото й. Тя нададе последен, гъргорещ писък.
Върколаците я скриха под купчина козина и проблясващи зъби. Когато след около половин минута се отдръпнаха, не можах да разпозная останките. Стомахът ми се преобърна и аз се насилих да извърна поглед встрани, преди да започна да повръщам.
Повдигнах Мерил под мишниците и я повлякох към най-близкия склад.
– Помогни ми – изръмжах на Фикс и той също се включи с изненадваща сила.
– О, боже – проплака той. – О, боже, Мерил, о, боже.
– Не е чак толкова зле – изпъшка тя, докато я влачехме към ъгъла на сградата. – Не е чак толкова зле, Фикс.
Извадих химическото фенерче и проверих. Дънките й бяха изцапани с кръв, която изглеждаше черна под зеленикавата светлина, но не чак толкова зле, колкото очаквах. Открих дълга бразда по дължината на единия крак и подсвирнах.
– Късметлийка – казах й аз. – Само те е одраскал. Като че ли не кърви чак толкова лошо. – Мушнах я в крака. – Усещаш ли това?
Тя потрепна.
– Добре. Остани тук. Фикс, ти оставаш с нея.
Вдигнах чантата ми и измъкнах пистолета. Насочих го към земята и заредих защитната ми гривна с енергия, за да се предпазя от нови изстрели. Не насочих пистолета пред мен. Не ми се искаше да гръмне случайно и куршумът да отскочи от щита, пробивайки собствената ми глава.
Когато излязох иззад ъгъла, чух писък и силен лай. Един от вълците се появи в светлия конус от фенерчето на Фикс, вдигна го със зъби и дотича до мен.
– Чисто ли е? – попитах аз.
Вълкът наведе глава, кимвайки бързо два пъти, и пусна фенерчето в краката ми. Вдигнах го. Вълкът отново излая и тръгна към кея. Погледнах го намръщено и попитах:
– Искаш да те последвам?
Той завъртя очи и отново кимна.
Тръгнах след него.
– Ако се окаже, че Тими е паднал в някой кладенец, направо се прибирам у дома.
Вълкът ме поведе към кея, който сочеше и камъкът, и там открих проснат на земята млад мъж с черен анцуг и бяло яке, заобиколен от вълци. Той беше притиснал кървящата си ръка към корема и пъшкаше. Наблизо на земята лежеше една пушка, до която е въргаляха счупени слънчеви очила. Той ме погледна и пребледнялото му лице се сгърчи.
– Ейс – казах аз и поклатих глава. – Ти си наел гула.
– Не знам за какво говориш – излъга той. – Разкарай тези неща от мен, Дрезден. Пусни ме.
– Закъснявам, Ейс, иначе щях да остана да си поговорим. – Кимнах на най-близкостоящия вълк и казах: – Отхапи му носа.
Ейс изпищя и се отпусна назад, покривайки лицето си с ръце. Намигнах на вълка, пристъпих напред и се надвесих над нечистокръвния.
– Или може би ушите му. Или пръстите. Как мислиш, Ейс? Кое ще те накара най-бързо да се разприказваш? Или може би трябва да ги накарам да направят всичко едновременно?
– Върви по дяволите – изпъшка Ейс. – Прави каквото искаш, но няма да говоря. Върви по дяволите, Дрезден.
Зад нас се разнесоха стъпки. Мерил беше докуцукала достатъчно близо, за да види Ейс; тя остана така около минута, загледана в него. Фикс също се приближи и го погледна.
– Ейс – каза той. – Ти? Ти си застрелял Мерил?
Брадатият нечистокръвен преглътна и отпусна ръцете си, поглеждайки първо към Мерил, а след това и към Фикс.
– Съжалявам. Мерил, стана случайно. Не съм се целил в теб.
Зеленокосата нечистокръвна го погледна и каза:
– Искал си да убиеш Дрезден. Единственият, освен Рон, който се е опитвал да ни помогне. Единственият, който може да спаси Лили.
– Не съм искал. Но те определиха такава цена.
– Кой я определи? – попита Мерил с равен глас.
Ейс облиза устните си и очите му нервно проблеснаха.
– Не мога да ти кажа. Те ще ме убият.