Мерил пристъпи напред и го изрита в корема. Силно. Ейс се преви надве и повърна; после се опита да си поеме дъх, като трепереше и хълцаше. Дъхът не му стигаше, за да извика.
– Чия цена? – попита отново Мерил.
Когато Ейс не отговори, тя пристъпи на другия си крак, сякаш се канеше отново да го изрита, и той извика.
– Чакай – изхленчи Ейс. – Чакай.
– Писна ми да чакам – отвърна Мерил.
– Добре, ще ти кажа, ще ти кажа, Мерил. Бяха вампирите. Червените. Опитвах се да получа защита от Слейт, от онази кучка Мейв. Те казаха, че ако се отърва от магьосника, те ще оправят всичко.
– Кучи синове – промърморих аз. – Значи, ти си наел Тигрицата?
– Нямах друг избор – изхленчи Ейс. – Ако не го бях направил, те щяха да ме вземат.
– Имал си избор, Ейс – каза тихо Фикс.
Поклатих глава.
– Откъде разбра, че ще бъдем тук?
– Червените – каза Ейс. – Те ми казаха, че ще се появиш. Но не ми казаха, че няма да си сам. Мерил, моля те. Съжалявам.
Тя го погледна безизразно.
– Млъквай, Ейс.
– Виж какво – каза той. – Дай да се махаме от тук. Става ли? Ние тримата можем да се измъкнем от това. Трябва да го направим, преди да стане невъзможно.
– Не знам за какво говориш – отвърна Мерил.
– Знаеш – каза Ейс, навеждайки се към нея с напрегнат поглед. – Чувстваш го. Чуваш Нейния зов. Чувстваш го, също като мен. Кралицата ни зове. Зове всички със зимна кръв.
– Тя зове – отвърна Мерил. – Но аз не й отговарям.
– Ако не искаш да бягаш, значи, трябва да решим какво да правим. След края на битката Мейв и Слейт отново ще тръгнат след нас. Но ако заявим лоялността си, ако изберем...
Мерил отново изрита Ейс в корема.
– Безполезен боклук такъв. Винаги мислиш само за себе си. Махай се от очите ми, преди да съм те убила.
Ейс захриптя и се опита да възрази.
– Но...
– Веднага! – изръмжа Мерил.
Начинът, по който го произнесе, накара Ейс да се надигне на четири крака и да изпълзи настрани. Когато се отдалечи на известно разстояние от нас, той се изправи и побягна. Вълците ме погледнаха, но аз поклатих глава.
– Оставете го да си върви.
Мерил сви рамене и поднесе лицето си под дъжда.
– Добре ли си? – попита я Фикс.
– Скоро ще бъда – отвърна тя. Не знам дали само ми се стори, или гласът й прозвуча по-ниско и по-грубо. По-тролски. – Да тръгваме, магьоснико.
– Да – отвърнах аз. – Ъъъ, да.
Вдигнах камъка на Пазителя на портала и тръгнах по кея към последния пристан, след това продължих към самия му край. Дузината вълци и двамата нечистокръвни ме последваха. На края на пристана ме очакваше единствено студената вода на езерото Мичиган и бушуващата буря. Камъкът потрепна и изпъна почти отвесно нишката, на която висеше.
– Без майтап – промърморих аз. – Знам, че е нагоре.
Протегнах ръка и почувствах нещо, някаква енергия, която танцуваше и се вихреше пред мен. Протегнах се още малко и тя стана по-осезаема, по-силна. Извлякох малко от силата си и изпратих напред малък поток енергия.
Пред мен се появи преливащо се сияние, ярко като лунна светлина и твърдо като лед. Светлината оформи стълбище, което започваше в края на пристана и се издигаше нагоре в бурята. Пристъпих напред и поставих единия си крак върху най-ниското стъпало. То издържа тежестта ми и аз се озовах стъпил върху блок от полупрозрачна лунна светлина над бурните води на езерото Мичиган.
– Леле – ахна Фикс.
– По това ли трябва да се изкачим? – попита Мерил.
– Бау – каза Били Върколака.
– Докато сте все още млади – казах аз и се качих на следващото стъпало. – Хайде.
Глава 30
Понякога най-забележителните неща ни се струват безинтересни. В смисъл че, когато си помислите за полета с реактивен самолет например, това си е нещо адски невероятно. Качвате се в самолета, той побеждава гравитацията на бялата планета, като използва просто разликата във въздушното налягане върху повърхността на крилата му, и прелита разстояния, които иначе щяха да бъдат изминати за месеци или години, ако се използват други методи, които векове наред са изглеждали напълно естествени. Носите се над земята със скорост, която ще ви убие за миг, ако се блъснете в нещо, и можете да дишате само защото са ви построили наистина добра консервена кутия, способна да задържа в себе си прилично количество въздух. Стотици милиони часове работа, изследвания, кръв, пот, сълзи и животи са потънали в историята на въздушния транспорт и той е революционизирал лицето на нашите планета и общество.
Но ви гарантирам, че ако се качите на който и да е полет в страната, все ще намерите някой, който, пред лицето на това невероятно постижение, ще тръгне да се оплаква за качеството на питиетата.