– Емисарю – каза рицарят Ший. – Поздрав на теб и на спътниците ти.
– Привет и на теб, воине – отвърнах аз. – Трябва веднага да поговоря с кралица Маб.
Той кимна и каза:
– Ще те отведа при нея. Последвай ме. И нареди на спътниците си да приберат оръжията си, когато се приближат до Нейно величество.
Кимнах и се обърнах към останалите:
– Прибирай железата и зъбите, народе. Известно време ще трябва да се държим прилично.
Последвахме рицаря нагоре, до върха на хълма, където въздухът бе толкова студен, че чак щипеше кожата. Увих се по-добре в шлифера; можех да видя как по миглите ми се образуват кристалчета. Можех само да се надявам, че косата ми няма да замръзне и да се начупи.
Маб седеше на върха, яхнала бял кон, а спуснатата й коса падаше на копринени вълни, сливайки се с гривата и опашката на коня й. Беше облечена в рокля от бяла коприна; ръкавите и полите й изящно се спускаха до облачната земя под краката на жребеца. Устните и миглите й бяха сини, очите й имаха същия млечнобял цвят като на озарен от луната облак. Студената й жестока красота накара сърцето ми да замре, а стомахът ми нервно да се свие. Въздухът около нея вибрираше от енергия и сияеше в ледено бяла и синя светлина.
– О, боже – прошепна Фикс.
Погледнах назад. Върколаците просто зяпаха Маб, също като Фикс. Мерил я гледаше с принудено безразличие, но очите й грееха диво и яростно.
– Спокойно, народе – казах аз и пристъпих напред.
Кралицата на феите се обърна към мен и промърмори:
– Моят емисар. Намери ли крадеца?
Наклоних почтително глава към нея.
– Да, Кралице Маб. Лятната дама Аврора.
Очите на Маб се разшириха достатъчно, че да остана с впечатлението, че тя е разбрала всичко от една дума.
– Наистина? Можеш ли да ни донесеш някакво доказателство?
– Ако действам достатъчно бързо – отвърнах аз. – Трябва да стигна до Каменната маса преди полунощ.
Маб погледна към звездите над главата й и на мен ми се стори, че зървам в тях тревожен проблясък.
– Те се движат бързо тази нощ, магьоснико. – Кралицата замълча и въздъхна тихо. – Самото време работи срещу теб.
– Можеш ли да ме отведеш до там?
Маб поклати глава и погледна към полето в краката ни. Цяла една ивица от него сияеше в златиста светлина. Маб повдигна ръка и аурата й проблесна с небесносин пламък; въздухът се сгъсти. Пламъкът се понесе срещу златистото сияние и те се сблъскаха сред дъжд от изумрудена енергия, който угаси и двете. Маб отпусна ръката си и отново се обърна към мен. Погледът й попадна върху камъка, който висеше на тънкия си конец, и очите й отново се разшириха.
– Рашид. Защо се е заинтересувал от този въпрос?
– Ъъъ – отвърнах аз. – Всъщност не е, нали се сещате, не действа като представител на Белия съвет и те не се намесват във вашите вътрешни дела.
Маб отдели достатъчно време, за да ме изгледа така, че да ми стане пределно ясно, че ме смята за идиот.
– Знам. И мехлемът ти също е по негова рецепта. Разпознавам миризмата.
– Той ми помогна да намеря това място, да.
Устните на Маб потрепнаха в ъгълчетата.
– И така. Какво е намислил този път старият пустинен лисугер? – Тя поклати глава и продължи: – Няма значение. Камъкът не може да те отведе до масата. Прекият път ще те прекара през средата на битката, което може да унищожи всеки смъртен. Трябва да минеш отдругаде.
– Слушам ви.
Тя погледна нагоре и каза:
– Аз може и да съм Кралица на въздуха, но тези небеса са все още спорна територия. Титания е в разцвета на силите си, а моите са в упадък. Не, няма да е оттам. – Тя посочи към полето, към странно оцветената в златисто, синкаво и зелено мъгла, която яростно се вихреше на местата, където цветовете се срещаха. – И въпреки всичко Лятото печели. Нашият рицар не излезе на бой заедно с нас. Предполагам, че е бил съблазнен.
– Да – казах аз. – Той е с Аврора.
– За последен път позволявам на Мейв да наема помощници – промърмори тя. – Твърде много й угаждам.
Маб вдигна ръка, очевидно давайки сигнал, и някъде иззад гърба й се надигнаха десетки прилепи с размерите на делтапланери и закриха небето с ципестите си криле.
– Но ние все още държим реката, магьоснико, макар противникът да ни е обградил от двете страни. Кръстницата ти и моята дъщеря се опитват да я удържат. Но ако успееш да се промъкнеш до реката, тя ще те преведе през битката до хълма, където се намира Каменната маса.
– Да си проправя път до реката – промърморих аз. – Какво пък. Ще се справя.