– Моите хора не те познават, магьоснико – каза Маб. – Не им давай повод и те няма да те закачат.
Тя се извърна настрани и насочи вниманието си към битката, а звукът от сражението отново ни връхлетя с чудовищен грохот.
Върнах се при върколаците и нечистокръвните.
– Трябва да стигнем до реката – извиках им аз. – Опитвайте се да се движите в синкавата мъгла и не нападайте никого.
Тръгнах надолу по хълма, което, доколкото ми е известно, е най-лесният начин да намеря вода. Минахме покрай други стотина войници, повечето от които като че ли се възстановяваха от първия сблъсък в битката; над мен се извисяваха огрета в бойни доспехи; кръвта им изглеждаше почти безцветна на фона на червените и сините кожи. Друг отряд от мургави гноми се грижеше за ранените си, превързвайки раните им с някакви мъхове. Група силфиди с омазани с кръв лица, гърди и криле се бяха скупчили около камара окървавени и вонящи трупове и се дърлеха като лешояди. Още един отряд гоблини, посмачкани, зъбати хуманоиди с уши като на прилепи, делово влачеха мъртвите и някои от ранените си другари на силфидите и ги хвърляха върху купчината трупове, въпреки слабите им писъци и викове.
Стомахът ми се сгърчи. Потиснах страха и отвращението си и се опитах да блокирам образите на вихрещата се около мен кошмарна касапница.
Продължих да вървя напред с решителност, каквато всъщност не изпитвах – но нали трябваше да давам пример на върколаците. Можех само да си представям какво изпитваха Били, Джорджия и останалите с изострените им вълчи сетива. Подвиквах им ободряващо, макар че нямах представа дали ме чуват и дали виковете ми им помагат по някакъв начин, но ми се струваше редно да го правя, след като ги бях довлякъл тук заедно с мен. Опитвах се да вървя отстрани до Фикс, за да скривам от погледа му най-кошмарните гледки. Мерил ми кимна с благодарност.
Синкавата мъгла започна да отстъпва пред различни отсенки на зеленото, звънтеше фейска стомана, а виковете и писъците ставаха все по-силни. Но най-важното бе, че сред тях долавях плискането на вода. Приближавахме реката.
– Добре, народе – викнах аз. – Хукваме напред към реката! Не спирайте, за да се биете с някого! Не спирайте, докато не стигнете до водата!
„Или – продължих мислено – докато някой от воините на феите не ви подсече краката.“
И аз първи се затичах към пословичната битка.
Глава 31
Сред мелодичното звънене на оръжия се надигна гневно жужене, което с приближаването ни ставаше все по-силно. Видях друга група воини гоблини, строени в неравна формация. Гоблините от външната страна на карето се опитваха да задържат щитовете си срещу свистящите стрели, които пронизваха мъглата над водата, докато останалите размахваха копията си срещу източника на жуженето – около петдесет мъхести пчели с размерите на паркови пейки, които кръжаха над гоблините и се стрелкаха към тях. На земята лежаха дузина гоблини, които се гърчеха в конвулсии, отровени от смъртоносните жила, или вече бяха мъртви. От очите или гърлата на някои от тях стърчаха стрели с бели или зелени пера.
Десетина от гигантските пчели се откъснаха от гоблините и полетяха към нас; крилете им бръмчаха като цял склад електрически триони.
– Леле-мале! – извика Фикс.
Били Върколака издаде само едно стреснато:
– Бау?
– Застанете зад мен! – изкрещях аз и хвърлих на земята всичко, с изключение на жезъла и пръчката.
Пчелите се насочиха към мен; движенията на крилете им вдигаха прах като перки на хеликоптер.
Протегнах жезъла си пред себе си, събрах волята си и я насочих към него, подготвяйки се да издигна защитна стена срещу атакуващите пчели. Изчаках, докато те се приближиха достатъчно, за да се видят фасетите на очите им, замахнах с жезъла си от дясно наляво и изкрещях:
– Forzare!
Стена от пламтяща алена енергия се издигна право пред мен като огромно стъкло. Пчелите се блъскаха в него със звучни удари и отлитаха назад. Неколцина нападаха по земята и останаха да лежат там зашеметени, но две или три успяха да свият встрани в последния момент и се подготвяха за нова атака.
Вдигнах стрелящата пръчка, прицелих се в най-близката и изкрещях:
– Fuego!
От върха й се стрелна струя алена енергия с бяла сърцевина и пресече пътя на гигантската пчела. Огънят ми премина през крилете й и ги изпепели. Пчелата падна, а остатъкът от едрото й крило полетя надолу в пърпореща спирала и се заби в земята на брега на реката. Другите две пчели отстъпиха и останалите, които нападаха гоблините, ги последваха. Зелените тонове, които преобладаваха в кълбящата се над реката мъгла, се смениха със сини и гоблините нададоха дрезгав, тържествуващ рев.