Стиснах здраво жезъла и стрелящата пръчка и стъпих здраво на крака. След това призовах цялата си сила, вдиг-нах жезъла и ударих с него по земята. Енергията потече по него и избоботи като гръмотевица, подплашвайки конете на феите.
Слейт насочи меча си към мен и нададе лек вик, пришпорвайки уплашеното си животно към мен. Воините на Летния двор го последваха; мечовете и доспехите им бяха събрали светлината на звездите и луната, а конете им цвилеха, докато се носеха като огромна смъртоносна вълна срещу нас.
Върколаците едновременно завиха зловещо и свирепо. Мерил изкрещя безумно и дори Фикс нададе тихичък боен писък.
Шумът беше оглушителен и едва ли някой щеше да чуе собствения ми боен вик, но въпреки това реших да се пробвам. Какво пък, мамка му.
– Не вярвам във феите!
Глава 32
Кавалерийските атаки разчитат на инерцията. Цяла камара коне и ездачи се носят в една посока и мачкат всичко по пътя си. Когато кавалерията на Ший се понесе с гръм и трясък по речния бряг и сърцето ми заблъска в гърдите, а краката затрепериха от страх, аз осъзнах, че ако искам да оцелея в следващите няколко секунди, трябва да намеря начин да открадна тая инерция и да я използвам.
Пуснах стрелящата пръчка на земята и сграбчих жезъла с две ръце, протягайки го пред мен. В този момент ездачите започнаха с бързи размахвания на ръцете да издигат пред себе си магическа защита, за да отразят всяко заклинание, което бих могъл да хвърля срещу тях.
Но конете им нищо не правеха.
Издигнах пред себе си щит, но не във вида на висока стена. В нея щяха да се врежат десетки елитни рицари Ший, а аз не познавам нито един магьосник, който да издържи на такава сила. Не, издигнах щита си на височина от някакви си два фута и го разпънах на земята пред краката на коня на Слейт.
Жребецът на Зимния рицар, гигантски сивкавозелен звяр, така и не разбра какво му се случи. Ниската стена, която бях издигнал, се вряза в краката му и той с писък се строполи върху мъгливата земя, повличайки Слейт заедно със себе си. Талос, който яздеше от дясната страна на Слейт, не успя да реагира навреме, за да спре жребеца си или да избегне стената, но успя да отскочи встрани, когато конят му загуби равновесие, претърколи се на земята с ловкостта на герой от екшънфилм и скочи на крака. Завъртя се вихрено, в ритъма на монотонната песен на бойното поле, и замахна с меча си към главата ми.
Смътно долавях писъците на останалите коне, които се спъваха не само в стената ми, но и се блъскаха един в друг, но нямах представа как се е отразило заклинанието на останалите воини Ший. Бях твърде зает с избягването на първия удар на Талос и отскачането от втория.
Мерил застана между нас и прихвана меча на Талос с кръстосаните си меч и мачете. Напрягайки всичките си мускули, тя се опита да удържи лорд-маршала на Лятото. Вече бях изпитвал силата на нечистокръвното момиче, но Талос просто се съсредоточи и бавно започна да я преодолява.
– Защо го правиш, нечистокръвно дете? – извика той. – От толкова време се бориш срещу Зимата. Безполезно е. Отстъпи. Не ти желая злото.
– Както не го желаеш и на Лили? – изкрещя Мерил. – Как можа да й го причиниш?
– Не ми достави удоволствие, дете, но не решавам аз – отвърна Талос. – Тя е моята кралица.
– Но не е моя – изръмжа Мерил и нанесе удар с глава в носа на Талос.
Ударът беше толкова силен, че дори аз от мястото си успях да чуя звука от сблъсъка, а лорд-маршалът отстъпи няколко крачки назад и падна.
Мерил не видя как Слейт се надигна от земята и светкавично се хвърли към нея.
– Мерил! – изкрещях аз, опитвайки се да надвикам грохота на сражението. – Пази се!
Тя не ме чу. Мечът на Зимния рицар я удари под най-долното ребро и обледената стомана прониза тялото й и се подаде отзад като окървавено стръкче трева. Мерил се олюля и ахна с широко отворена уста. Брадвата и мачетето паднаха от ръцете й.
– Мерил! – извика отнякъде Фикс.
Слейт се изсмя и каза нещо, което не можах да чуя. След това рязко завъртя меча в тялото и го измъкна. Мерил го погледна и протегна ръка. Слейт я плесна презрително настрани и й обърна гръб. Тя се строполи безжизнено на земята.
В гърдите ми се надигна ярост и аз се изправих на крака, стиснал жезъла с двете си ръце. Слейт се пресегна и с една ръка помогна на Талос да стане.
– Слейт! – изкрещях аз. – Ти, гаден убиецо!