Зимният рицар се обърна рязко към мен, вдигайки меча си в отбранителна позиция. Очите на Талос се разшириха и пръстите му описаха във въздуха няколко бързи защитни движения.
Събрах целия си гняв и протегнах сетивата си към земята под краката ми, откривайки яростта на бурята, която можеше да се мери с моята. Забих края на жезъла си в мъгливата облачна земя, сякаш пробивах дупка в замръзнало езеро, след което протегнах дясната си ръка към Зимния рицар.
– Ventas! – изкрещях аз. – Ventas fulmino!
Енергията на бурята потече с рев през тялото ми в дървото на жезъла ми и от дясната ми ръка изригна синкавобяла мълния, която удари острието на Слейтовия меч. Рицарят бе обгърнат от облак небесносини искри.
Тялото му се разтърси и гърбът му се изви в дъга назад. Тресна гръм и електрическият заряд изхвърли Слейт във въздуха. Ударната вълна от мълнията събори мен и всички, които се намираха наблизо, на земята.
Всички, с изключение на Талос.
Лорд-маршалът на Лятото устоя на стихията, прикривайки очите си с ръка, сякаш тя беше просто лекичък ветрец. В настъпилата оглушителна тишина той вдигна меча си и тръгна към мен.
Докопах стрелящата пръчка, която лежеше на земята до мен, вдигнах я и изстрелях огнен заряд в Талос. Лордът на Ший дори не си направи труда да го отбие. Зарядът го удари и отлетя встрани, а с един замах на меча си Талос изби стрелящата пръчка от ръката ми. Вдигнах жезъла си в жалък опит да се прикрия, но той изби и него.
Слухът ми бе успял да се възстанови дотолкова, че да го чуя как казва:
– И това е краят.
– Адски си прав – промърморих аз. – Погледни надолу.
Той погледна.
Докато Талос избиваше жезъла от лявата ми ръка, с дясната бях извадил револвера. Облегнах лакътя си на земята и натиснах спусъка.
От дулото на пистолета се разнесе гръм, по-силен от първия. Куршумът като че ли не успя да пробие черната ризница, защото не прониза Талос, както очаквах. Вместо това го удари със силата на ковашки чук, отхвърли го назад и го запрати на земята. Известно време той остана да лежи зашеметен.
Това беше евтин трик, но бях попаднал в шибана война и бях ядосан не на шега. Изритах го в лицето с тока на ботуша ми, след което се наведох и започнах да го удрям с тежката цев на револвера, докато опитите му да се защити секнаха и той остана да лежи неподвижно, а кожата на лицето му се покри с мехури и изгоря на местата, където металът го беше докосвал.
Вдигнах глава тъкмо навреме, за да видя как Лойд Слейт с безсилно висяща дясна ръка, замахва към главата ми с половинката на счупено копие. Проблесна светлина и болка и аз паднах на земята твърде зашеметен, за да разбера колко зле съм бил ударен. Опитах се отново да използвам пистолета, но Слейт го грабна от ръката ми, завъртя го около показалеца си и насочи цевта му към главата ми, натискайки петлето с палец. Видях как дулото се приближава и разбрах, че Слейт няма да губи време в произнасянето на последен драматичен монолог. Щом зърнах тъмния кръг на цевта, аз се извъртях настрани, вдигайки ръце. Пистолетът изгърмя и аз зачаках да видя светлината в края на дългия, спускащ се спирално надолу тунел.
Слейт пропусна. Един животински яростен писък го накара рязко да обърне глава настрани към новия нападател.
Стиснал водопроводния ключ с двете си ръце, Фикс го стовари върху китката на Лойд Слейт. Разнесе се зловещо хрущене на строшени кости и револверът ми полетя към водата. Слейт изръмжа и замахна към Фикс със счупената си ръка, но дребничкият мъж беше бърз. Той посрещна удара с водопроводния ключ, който стискаше с двете си ръце, и Слейт изпищя и се олюля от удара.
– Ти я нарани! – изпищя Фикс. Следващият му замах нанесе удар в лявото коляно на Слейт и повали Зимния рицар на земята. – Нарани Мерил!
Слейт се опита да се изтърколи настрани, но Фикс нанесе два силни удара с водопроводния ключ по гърба му. Очевидно Слейт все още разполагаше с някаква част от силите, които му бяха позволили да отслаби удара на мълнията, иначе не би издържал на студената стомана на оръжието на Фикс. Малкият нечистокръвен удряше по гърба на Слейт и крещеше, докато един от ударите не попадна върху тила му. Зимният рицар се отпусна и повече не помръдна.
Фикс се приближи до мен и ми помогна да се изправя. Междувременно вълците ни заобиколиха, оголили зъби; неколцина от тях бяха окървавени. Погледнах замаяно над главите им и видях, че воините Ший се прегрупират, носейки със себе си няколко ранени. Един кон лежеше на земята и пищеше, останалите се бяха разбягали. Само един от воините все още се държеше на седлото – строен Ший в зелени доспехи, с лице, покрито със забрало. Стиснали оръжията си в ръце, те се приготвиха отново да ни нападнат.