Най-накрая земята под краката ми започна да се надига и поглеждайки напред, аз видях пред нас хълма, върху който се намираше Каменната маса. Дори успях да различа грамадната фигура на Корик до нея; кентавърът отстъпваше от каменната статуя на Лили, която явно току-що бе оставил на масата. До него се виждаше стройната фигура на Аврора, която бе слязла от коня си и ни гледаше яростно.
– Лили! – извика Мерил, но гласът й затрепери. Фикс се обърна с тревога към нея; Мерил се отпусна на едно коляно и грозното й честно лице се изкриви от болка. – Вземи я, Фикс. Спаси я и я отведи у дома. – Тя се огледа и погледът й се спря върху мен. – Ще му помогнете ли?
– Нали ми плати за това – отвърнах аз. – Остани тук. Направи достатъчно.
Мерил поклати глава.
– Само още нещо – каза тя, но се отпусна на земята и пъшкайки, притисна ръка върху раната си.
Аврора заповяда нещо на Корик. Кентавърът се поклони и препусна към нас, стиснал копието си в ръка.
– Мамка му – изругах. – Били, тоя тип е много силен. Не се приближавайте до него. Вижте дали можете да му отвлечете вниманието.
Били излая утвърдително и върколаците се затичаха срещу приближаващия се кентавър. Заобиколиха го в кръг и един по един, избягвайки копитата му и копието, започнаха да го хапят по хълбоците и задника.
– Остани с Мерил – казах на Фикс и тръгнах към Каменната маса, заобикаляйки върколаците.
Приближих се достатъчно, за да видя как Аврора се е надвесила над статуята на Лили. В ръката си държеше Разнищника на Зимната майка, притискаше го към статуята и дърпаше свободните нишки, като постепенно го разплиташе. Почувствах нещо, някакво тъмно привличане, което разтърси магьосническите ми сетива. Под изящните пръсти на Аврора Разнищникът започна постепенно да се разпада.
Протегнах ръка – адреналинът и болката ми даваха достатъчно енергия за заклинание.
– Ventas servitas! – изкрещях с цяло гърло. Внезапен порив на вятъра подхвана Разнищника, изтръгна го от ръцете на Аврора и го понесе към мен. Улових го, оплезих се на Аврора и извиках: – Мийк, мийк!12 – след което хукнах с всички сили.
12 Викът на Пътния бегач от анимационното филмче за пътния бегач и Уили Койота. – Б. пр.
– Проклет да си, магьоснико! – изпищя Аврора и гласът й се заби в мен като остри нокти. Тя вдигна ръце и изкрещя още нещо; земята започна да се тресе под краката ми и аз изгубих равновесие. Паднах и се затъркалях надолу, докато не стигнах до подножието на хълма. Отне ми цяла секунда, за да си поема дъх, след което се претърколих по гръб и се надигнах до седнало положение.
Силен порив на вятъра ме блъсна в лицето, събори ме обратно на земята и изтръгна Разнищника от ръцете ми. Погледнах нагоре и видях как Аврора небрежно го хвана и тръгна по хълма. Опитах се да се изправя и да я последвам, но вятърът продължаваше да ме притиска към земята.
– Никакви прекъсвания повече – сопна се Аврора и направи жест с едната си ръка.
Земята изпищя. От нея внезапно израсна плътна ограда от тръни, дълги колкото дланта ми. Тя обгради целия хълм с толкова плътна стена, че не можех да видя Аврора зад нея.
Опитах се да се преборя със заклинанието на Лятната дама, но не успях да го преодолея физически, а дори не се опитах да го разбия с чисто магическа сила. Отказах се от борбата и затворих очи, като започнах да го опипвам отвътре, търсейки слабото му място. Но точно тогава Фикс се развика:
– Хари? Хари! Помощ!
Един от върколаците нададе силен вой от болка; последва го друг. Концентрацията ми отслабна и аз се опитах да я възстановя. Тези хора бяха дошли тук заради мен и проклет да бях, ако позволях нещо да им се случи. Опитах се да се съсредоточа, да намеря нишката, която да подръпна и да разплета заклинанието на Аврора, но страхът, гневът и тревогата ми пречеха. Те осигуряваха добра енергия за заклинания, но това беше деликатна работа и сега чувствата ми, често източник на сила, само ми пречеха.
Разнесе се тропот на копита, който разтърси земята. Вдигнах глава и видях воин в зелени доспехи, единственият от онзи кавалерийски отряд на Летните Ший, който бе останал на коня си. Той се извисяваше над мен, конят му риеше земята с копито, а копието му се целеше в главата ми.