– Недей! – казах аз. – Почакай!
Но ездачът не ми обърна никакво внимание. Той повдигна ръка, за да нанесе удара, върхът на копието проблесна със сребриста светлина и полетя надолу към незащитеното ми гърло.
Глава 33
Копието се заби в земята до шията ми и ездачът изсъска с нетърпелив женски глас:
– Не мърдай!
Тя скочи от жребеца, вдигна ръка и свали шлема си със спуснато забрало. Кестенявата коса на Елейн се разпиля по раменете й и тя я тръсна раздразнено.
– Не мърдай. Сега ще те освободя.
– Елейн – казах аз. Изпълних се с различни чувства, но нямах време да ги анализирам. – Бих казал, че се радвам да те видя, но не съм съвсем сигурен.
– Защото винаги си бил сухар, Хари – отвърна язвително тя. След това лицето й се изпъна, очите й се притвориха и тя протегна облечената си в ръкавица ръка над гърдите ми. Промърмори нещо под носа си и произнесе: – Ето. Саманаяна.
Почувствах вълна от някаква нежна сила и вятърът, който ме притискаше към земята, внезапно изчезна. Изправих се на крака.
– Така – рече тя. – Сега да се махаме от тук.
– Не – отвърнах аз. – Не съм приключил. – Намерих чантата си и жезъла. – Трябва да мина през тези бодли.
– Не можеш – каза Елейн. – Хари, познавам това заклинание. Бодлите не са просто остри, а и отровни. Ако някой от тях те одраска, ще се парализираш за секунди. Два или три бодила са достатъчни, за да те убият.
Погледнах намръщено бариерата и стиснах здраво жезъла.
– И освен това не горят – додаде Елейн.
– О. – Стиснах зъби. – Тогава просто ще ги отместя встрани.
– Това е все едно да се опиташ да отвориш врата със силна пружина, Хари. Достатъчно е само леко да изгубиш концентрация и те ще се върнат на мястото си.
– Значи, няма да я губя.
– Нищо няма да се получи, Хари – настоя Елейн. – Опиташ ли се да си проправиш път, Аврора ще го усети и ще те разкъса. Ако си се концентрирал върху тръните, няма да успееш да се защитиш.
Отпуснах жезъла и отместих погледа си от тръните към Елейн.
– Добре. Значи, ти ще трябва да ги задържиш вместо мен.
Тя се ококори.
– Какво?
– Ти ще задържиш тръните. Аз ще премина.
– Възнамеряваш да се изправиш срещу Аврора? Сам?
– А ти ще ми помогнеш.
Елейн прехапа устни и отмести поглед настрани.
– Хайде де, Елейн – казах аз. – И без това вече я предаде. А аз ще премина през тези тръни със или без твоята помощ.
– Не знам.
– Да, знаеш. Ако си искала да ме убиеш, вече си имала тази възможност. А ако Аврора завърши онова, което е започнала, и без това ще умра.
– Ти не разбираш...
– Знам – сопнах й се аз. – Не разбирам защо й помагаш. Не разбирам как можеш да стоиш до нея и да й позволяваш да върши всичко това. Не разбирам как може да стоиш тук и да оставиш онова момиче да умре. – Дадох й няколко секунди, за да осмисли думите си, след което тихо добавих: – И не разбирам как можа да ме предадеш по този начин. Отново.
– А как може да си сигурен – отвърна тя, – че няма да се случи и трети път? Ще пусна тръните да се затворят, преди да си преминал от другата страна, и ще те убия.
– Може и така да стане – отвърнах аз, – но не искам да го вярвам, Елейн. Някога се обичахме. Знам, че не си страхливка, не си и убийца. Иска ми се да вярвам, че дори и сега все още означаваме нещо един за друг. И че мога да ти поверя живота си, както и ти можеш да ми повериш твоя.
Елейн се засмя горчиво и каза:
– Вече не ме познаваш, Хари. – Тя ме погледна. – Но аз ти вярвам. Знам, че мога да ти се доверя.
– Тогава ми помогни.
Тя кимна и рече:
– Ще трябва да тичаш бързо. Не съм силна колкото теб, а това е тежка работа. Няма да успея да издържа дълго време.
Кимнах й. Вярно, че ме гризяха съмнения. А ако го направеше отново? Елейн не беше от най-честните хора. Наблюдавах я как се съсредоточава, красивото й лице изгуби изражението си, почувствах как събира силата си, скръствайки ръце на гърдите си и допирайки дланите върху раменете си като мумия в египетски саркофаг.
По дяволите, днес можех да загина по милион начини. Имаше ли някакво значение точно по какъв? Така поне щях да се опитам да направя нещо значимо. Обърнах се и приклекнах, стиснал чантата и жезъла в ръце, готов да хукна напред.
Елейн промърмори нещо и около нея се изви вятър, развявайки косите й на всички страни. Тя отвори очи, макар погледът й да оставаше нефокусиран, и протегна ръцете си встрани.
Вятърът се изви около нея в широка около пет фута колона и се засили срещу стената от тръни. Те потрепериха и постепенно започнаха да отстъпват пред магията на Елейн.