Маб се усмихна още по-широко.
– Добре тогава. Сигурна съм, че ще намерим начин да се развличаме с този, докато не настъпи моментът да ти предложа отново.
Слейт надигна глава и в очите му проблесна паника.
– Не. Не, Дрезден. Дрезден, не им позволявай. Не им позволявай да ме вземат. Приеми силата, не им позволявай да ме карат да чакам.
Маб продължаваше да ме гали по главата.
– В такъв случай само още две задачи и ще се освободиш от мен.
И те си тръгнаха.
След тях останаха само писъците на Лойд Слейт.
Седях си там, твърде уморен, за да помръдна, докато светлините не започнаха да избледняват. Смътно си спомням, че усетих как Ебенизър ме повдига от земята и премята ръката ми през врата си. Пазителят на портала промърмори нещо и Били му отговори.
Събудих се у дома, в леглото.
Били, който дремеше в креслото до мен, се събуди с изхъркване и каза:
– Хей, ето те и теб. Жаден ли си?
Кимнах; гърлото ми беше твърде пресъхнало, за да мога да отговоря, и той ми подаде чаша студена вода.
– Какво се случи? – попитах аз, след като вече можех да говоря.
Той поклати глава.
– Мерил умря. Поръча ми да ти кажа, че е направила своя избор и не съжалява за това. След това просто се промени. Намерихме я на земята до теб.
Затворих очи и кимнах.
– Ебенизър поръча да ти кажа, че си накарал доста хора да виждат червено, но засега това не трябва да те притеснява.
– Хе-хе – отвърнах аз. – А алфите?
– Понатупани са – отвърна Били с гордост в гласа. – Сто петдесет и пет шева общо, но всички сме, повече или по-малко, добре. Пица парти и як гейминг довечера у дома.
Стомахът ми изкурка при думата „пица“.
Взех си един душ, подсуших се и си облякох чисти дрехи. Това ме накара да примигна изненадано. Огледах банята, после надникнах в спалнята и казах на Били:
– Да не си чистил? Прал?
Той поклати глава.
– Не съм аз. – На вратата се почука и той рече: – Минутка само. – Чух го да излиза навън и да казва нещо, преди да се върне отново. – Имаш посетители.
Обух си чорапи и нахлузих маратонките.
– Кой е?
– Новите Летни дама и рицар – отвърна Били.
– Проблеми ли си търсят?
Били се ухили и каза:
– Просто ела да поговориш с тях.
Погледнах го намръщено и го последвах в дневната. Тя беше безупречно чиста. Мебелите ми са предимно втора ръка, дървени с платнена тапицерия. Те също изглеждаха чисти и не се виждаха никакви петна по тях. Килимите ми – като се започне с онези, които може и да са летели в небесата на митична Арабия, и се свърши с изтъканите за туристи ментета „Навахо“ – също бяха изчистени и изтупани. Проверих пода под килимите. Измит и изстърган до блясък. Кофата за въглища беше напълнена с нови дърва, а самата камина беше не само изрината от пепелта, но и блестеше от чистота.
Жезълът ми и стрелящата пръчка бяха подпрени в ъгъла и лъщяха като полирани, а пистолетът ми лежеше в кобура си, който също беше лъснат. Пистолетът беше смазан и почистен.
Отидох до нишата, където стояха печката, умивалникът и хладилната кутия. Използвам старомодна хладилна кутия – такава, в която се съхранява готов лед, предвид проблемите ми с електричеството. Тя беше почистена и в нея беше сложен нов лед. Бяха я напълнили със спретнато подредена храна – пресни плодове и зеленчуци, сокове, кола – а във фризера имаше сладолед. Килерчето ми за провизии беше натъпкано със сухи храни, консерви, макарони, сосове. А Мистър си имаше нова котешка тоалетна, направена от дърво, облечено в пластмаса, и напълнена с нови камъчета. Беше се сдобил и с нова дървена купичка за храна и втора за вода и беше опукал всичката храна. Самият Мистър се беше изпружил на пода и лениво побутваше с лапа торбичка, пълна с котешка трева, която беше завързана с шнурче за вратата на килера.
– Мъртъв съм – казах аз. – Умрял съм и някой чиновник е направил грешката да ме прати в рая.
Огледах се и видях, че Били ми се хили идиотски. Той посочи с палец към вратата.
– Ще видиш ли видните гости?
Отидох до вратата, отворих я предпазливо и промуших глава през процепа.
Там стоеше Фикс, облечен в работнически комбинезон. Рошавата му бяла коса стърчеше около главата му и допълваше усмивката му. Имаше смазка по ръцете и лицето си, а старата му кутия с инструменти лежеше на земята. До него стоеше Лили – стройна фигура, облечена в обикновен тъмен анцуг и зелена блуза. Косата й беше вързана на опашка.
И беше станала снежнобяла.
– Хари – каза Фикс. – Как си?
Примигнах и попитах:
– Ти? Новата Лятна дама?