– Това ли беше притчата? – попитах аз. – Е, да не ви задържам повече.
Маб се засмя кадифено и ледено, от което отново ме побиха тръпки.
– Вие ще поемете този случай, магьоснико. Защото сте такъв. Такава ви е природата.
Тя се обърна и се отдалечи от мен по коридора – сдържана, резервирана, студена. Гледах известно време навъсено подир нея, после затворих вратата.
Може би наистина се бях заседял твърде дълго в лабораторията си, но и Спенсър никъде не споменава, че кралицата на феите има страхотен задник.
Да, забелязвам ги тези неща. Ако искате, ме съдете.
Глава 4
Облегнах се на вратата със затворени очи и се опитах да осмисля случилото се. Страхувах се. Не онзи приятен страх, когато си изпълнен с адреналин, а „чист“ страх. Както когато чакаш резултатите от медицински изследвания. Рационален вид страх, който те кара да си мечтаеш за шезлонг, до който има хладилна чанта с напитки.
Работех за кралицата на проклетите феи – е, добре де, кралицата на Зимата, на Тъмните феи. Тъмните феи не са абсолютно покварени и зли, така както Светлите, Летните феи, не са абсолютно добри и мъдри. Те много приличат на сезона, чието име носят – студени, красиви, безмилостни и лишени от всякакви угризения. Само един глупак може да си сътрудничи доброволно с тях.
Не че Маб ми беше оставила голям избор, но технически все пак ми оставаше някаква свобода. Можех да отхвърля това, което ми предлага, и да приема онова, което ще дойде после.
Прехапах устни. Като се има предвид професията ми, и по-рано нямаше особен смисъл да кроя големи планове за спокойно пенсиониране. Случва се понякога и магьосници да живеят много, много дълго, но повечето от тях са склонни да прекарват времето си вкъщи, в лабораториите си. Малцина от тях настъпват по мазолите толкова много хора, колкото аз.
Няколко пъти бях проявил благоразумие, няколко пъти бях извадил късмет, така че засега успявах да отърва кожата, но рано или късно, щях да хвърля със заровете две единици. Всичко беше много просто и аз го знаех.
Страхът. Може би заради него се бях съгласил на сделката с Маб. Животът на Сюзан беше ужасно осакатен и вината за това беше моя. Исках да й помогна, преди в края на краищата да ми видят сметката.
И все пак някакво слабо гласче в дълбините на съзнанието ми ме убеждаваше, че съм не толкова благороден, колкото съм се огънал, когато ножът е опрял до кокала. Слабото гласче твърдеше, че си търся извинения. Някаква част от мен не ми вярваше и смяташе, че просто съм се изплашил да откажа на онази, която вероятно би ме накарала да се моля да умра, ако не й угодя.
Така или иначе, вече беше твърде късно да се терзая. За добро или за лошо, бях сключил сделката. И ако не исках нещата да приключат зле за мен, беше най-добре да потърся начин да се измъкна от тази ситуация, без да се забърквам в политиката на феите. Но бях адски сигурен, че нямаше да успея да го направя, ако се захвана със случая „Роналд Руел“. Маб не би ми предложила този случай, ако не смяташе, че ще затъна още по-надълбоко, отколкото до момента. Може би ми беше надянала метафизични белезници, но това не означаваше, че ще подскачам всеки път когато тя плесне с ръце. Можех да измисля все нещо. Освен това на главата ми висяха и други проблеми.
Не оставаше много време до заседанието на Съвета тази вечер, така че си събрах нещата и се приготвих за тръгване. Спрях се при вратата, изпълнен с неприятното усещане, че забравям за нещо. Погледът ми падна върху масата, върху купчината неплатени сметки и аз си спомних.
Парите. Бях дошъл тук, за да получа работа. Да заработя някакви пари. За да си платя сметките. А сега бях затънал до гушата в неприятности, без да съм спечелил и пукнат грош.
Изругах и хлопнах вратата зад себе си.
Човек би предположил, че след като залогът е душата ми, би трябвало да се сетя да поискам на Маб петдесет долара на час плюс разходите.
Тръгнах да си върша работата. Трафикът в Чикаго не се отличаваше от кошмарния трафик във всеки друг голям американски град, но този следобед беше особено отвратителен. В заседналата в задръстването костенурка стана горещо като в пещ, аз плувнах в пот и съжалих, че способностите ми на магьосник нямаше да позволят на някой приличен климатик да оцелее в близост до мен. Това е един от рисковете на магьосническия талант. Техниката не работи добре при наличието на голяма магическа енергия. Всичко, изработено от Втората световна война насам, излиза от строя, когато наблизо се появи магьосник. Най-големи проблеми имат микросхемите, електронните прибори и подобни джаджи, но и по-прости устройства, като климатика на костенурката ми, също не изтрайват дълго покрай мен.