Ебенизър погледна навъсен някъде зад гърба ми, в посока на костенурката ми. Проследих погледа му и осъзнах, че колата ми изглежда така, сякаш е била бомбардирана от кървава градушка. Жабешката кръв се беше спекла до тъмно карамеленокафяво навсякъде извън обсега на чистачките ми. Ебенизър ме изгледа с повдигнати вежди.
– Дъжд от жаби – обясних аз.
– А! – Той се почеса по брадичката и изгледа накриво бинтованата ми ръка. – А това?
– Инцидент в офиса ми. Имах тежък ден.
– Аха. Знаеш ли, не изглеждаш много добре, Хос. – Той ме оглеждаше намръщено. Извърнах поглед. Преди години вече бяхме надзървали в душите си, така че не се боях от това. Просто не ми се искаше да виждам разочарованието върху лицето на възрастния човек. – Дочух, че си имал някакви неприятности.
– Има нещо такова – признах аз.
– Наред ли е всичко с теб?
– Ще се оправя.
– Аха. Дочух, че старейшините на Съвета са доста обезпокоени – рече той. – Може да си имаш проблеми, Хос.
– Да, досещам се.
Той въздъхна и поклати глава, оглеждайки ме още веднъж от главата до петите със смръщен сос.
– Не изглеждаш точно като пример за младите магьосници. И определено няма да направиш особено добро впечатление с тази дреха.
Намръщих се обидено и омотах около главата си ивица тъмносиня коприна.
– Хей, длъжен съм да бъда с мантия. Не само аз, а всички.
Ебенизър ме изгледа накриво и се обърна към пикапа си. Извади от каросерията пътна чанта за костюми, измъкна от нея пищна черна мантия и я преметна през ръката си.
– С мантия – да, но не и с кариран вълнен халат.
Завързах колана на стария си халат и се опитах да накарам тюрбана ми да изглежда нормално.
– Котката ми използва официалната ми мантия за котешка тоалетна. А и както казах, имах тежък ден, сър.
Той измърмори нещо и взе стария си къс жезъл. После извади червена ивица плат и я преметна през рамото си.
– Твърде горещо е, за да обличам това проклето нещо тук. Ще си го сложа вътре.
Той вдигна глава. Бледите му сини очи искряха, докато оглеждаше паркинга.
Намръщих се и наклоних глава.
– Закъсняваме. Дали да не побързаме?
– След минута. Някои хора искат да поговорят, преди да сме затворили кръга. – Той ме погледна накриво и добави по-тихо: – Старейшините на Съвета.
Рязко си поех дъх.
– Но за какво искат да говорят с нас?
– Не с нас. С теб. Защото аз ги помолих за това, момче. Хората са уплашени. Ако старейшините на Съвета позволят да се стигне до открито гласуване на всички членове на Съвета, тази работа може да приключи зле за теб. Така че исках някои от тях да имат шанса да се срещнат лично с теб, преди да вземат решения, които може да ти навредят.
Ебенизър се облегна назад на пикапа си, скръсти ръце през корема си и присви очи. Не каза нищо повече. Нищо във вида му не издаваше напрегнатост – като се започне от биволския му врат и масивните рамене и се стигне до жилестите му мускулести ръце. Но аз я усещах в него.
– Поставили сте се в трудно положение заради мен, нали? – попитах аз тихо.
Той сви рамене.
– Може би донякъде.
Почувствах как във вътрешностите ми кипва гняв и стиснах зъби. Но положих усилия да не повишавам глас. Ебенизър ми беше нещо повече от учител. Той ми беше станал ментор в момент, в който бях изгубил всичко. Помогна ми тогава, когато останалите хора искаха да ме ритат, докато съм паднал, или по-точно казано, искаха да ме обезглавят, докато съм паднал. Дължах му живота си – и в пряк, и в преносен смисъл.
Затова нямаше да е добре да избухна, колкото и уморен или наранен да се чувствах. Освен това старецът навярно можеше да ми срита задника. Така че успях да заговоря със спокоен тон:
– Какво, по дяволите, си мислите, че правите, сър? Вече не съм ви чирак. Мога да се грижа сам за себе си.
Той не пропусна да забележи гнева ми. Предполагам, че не съм много добър играч на покер.
– Опитвам се да ти помогна, момче – каза той, поглеждайки ме.
– Вече получих цялата помощ, която мога да понеса – отвърнах аз. – Вампирите ми дишат във врата, от небето валят жаби, на път съм да ме изгонят почти отвсякъде, закъснявам за събранието на Съвета и нямам намерение да вися тук и да се подмазвам на старейшините на Съвета, за да повлияя на вота им.
Ебенизър издаде челюст напред и заговори, удряйки в земята с жезъла си за по-голяма убедителност.