– Малкия брат ти благодари. Ти също му хареса. Как си, магьоснико Дрезден?
Поех ръката му и се изправих.
– Благодаря, ъъъ... Слушащи вятъра.
– Индианецо Джо – поправи ме Ебенизър.
Индианеца Джо ми намигна.
– Клетият селянин не може да чете. Иначе щеше да знае, че сега трябва да бъда Коренния американец Джо.
Не бях сигурен дали трябва да се разсмея, но го направих. Индианеца Джо кимна, в тъмните му очи припламнаха искрици. После каза:
– Тази, която познаваш като Тера Уест, ти изпраща поздрави.
Опулих се.
Индианеца Джо се обърна към Ебенизър и кимна, след което отстъпи бавно до Марта.
Ебенизър изсумтя доволно.
– Добре. Но къде е руснакът? Не можем да чакаме цял ден.
Изражението на Марта се вкамени. Лицето на Индианеца Джо не се промени, но той погледна към по-високата си спътничка. Никой не каза нищо, но тишината така се сгъсти, че човек можеше да се задуши.
Лицето на Ебенизър пребледня и той внезапно се облегна тежко на бастуна си.
– Семьон – прошепна той. – О, не.
Пристъпих до Ебенизър.
– Какво се е случило?
Марта поклати глава.
– Семьон Петрович. Един от старейшините. Нашият експерт по вампирите. Беше убит преди по-малко от два дни. Целият лагер в Архангелск. До един. Съжалявам.
Ебенизър бавно поклати глава. Гласът му беше бледо подобие на обичайния.
– Бил съм в неговата кула. Истинска крепост. Как са успели да го направят?
– Пазителите казаха, че не са сигурни, но изглежда, някой е пуснал убийците да минат през защитата. Те не са се измъкнали невредими. На мястото бяха открити останките на половин дузина благородници от Червения двор. Мнозина от воините им. Но те са убили Семьон и останалите.
– Пуснали са ги вътре? – въздъхна Ебенизър. – Предателство? Но дори и да е така, трябва да го е направил някой, който познава добре вътрешната и външната защита.
Марта погледна към мен, после отново към Ебенизър. Нещо премина между тях с този поглед, но не можех да кажа какво точно.
– Не – каза Ебенизър. – Това е безумие.
– Наставник и ученик. Знаеш какво ще кажат пазителите.
– Как ли пък не! Това изобщо няма да мине пред старейшините.
– Еб – каза Марта меко, – двамата с Джоузеф и аз имаме само два гласа сега. Семьон го няма.
Ебенизър извади от джоба си синя носна кърпичка и избърса потта от главата си.
– Проклятие! – промърмори той. – Черва и гадости!
Погледнах към Ебенизър, после към Марта.
– Какво? – попитах. – Какво означава всичко това?
– Означава, магьоснико Дрезден – отвърна тя, – че Мерлин и останалите от Съвета се готвят да те обвинят в това, че си провокирал войната с Червения двор, и да стоварят отговорността за куп убийства върху твоята глава. И тъй като двамата с Джоузеф вече сме лишени от подкрепата на Семьон, не можем да попречим на Мерлин да подложи този въпрос на общо гласуване.
Индианеца Джо кимна, разсеяно галейки с пръсти козината на Малкия брат.
– Мнозина от членовете на Съвета са изплашени, Хос Дрезден. Твоите врагове няма да пропуснат тази възможност да ти нанесат удар чрез тях. Страхът ще ги накара да гласуват против теб.
Спогледах се с Ебенизър. Старият ми ментор издържа погледа ми дълго време, но забелязах в очите му неувереност.
– По дяволите – прошепнах. – Здравата съм загазил.
Глава 5
Настана потискащо мълчание, докато накрая Ебенизър изпука кокалчетата на едната си ръка.
– Кой ще замести Семьон?
Марта поклати глава.
– Предполагам, че Мерлин ще иска да е някой от германците.
Ебенизър изръмжа.
– Аз съм с петдесет години по-стар от всеки от тези кучи синове.
– Това нищо не значи – рече Марта. – Според Мерлин сред старейшините вече има твърде много американци.
Индианеца Джо почеса Малкия брат по гърдите и каза:
– Типично. Единственият истински американец сред старейшините съм аз. Всички останали Джонита сте дошли по-късно.
Ебенизър отговори на Индианеца Джо с уморена усмивка.
– Мерлин едва ли ще се зарадва, ако решиш да предявиш правата си сега – каза Марта.
– И още как – изсумтя Ебенизър. – Не мога да ти опиша как ми се къса сърцето по този случай.
Марта се намръщи и стисна устни.
– Ние най-добре да влизаме, Ебенизър. Ще им кажа да ви изчакат.
– Добре – каза старият ми учител уморено. – Влизайте.
Без да кажат нито дума повече, Марта и Индианеца Джо си тръгнаха, шумолейки с черните си мантии. Ебенизър също си сложи мантията и завърза аления си тюрбан. После взе жезъла си и закрачи решително към конгресния център. Последвах го безмълвно, изпълнен с тревога.