На сцената се издигаха седем подиума, на шест от които стояха старейшините, с черни мантии и алени тюрбани. Индианеца Джо – Слушащия вятъра – и Марта Либърти заемаха два от тях.
На централния подиум стоеше Мерлин от Белия съвет – висок, широкоплещест мъж със сини очи, спускаща се до раменете светла коса и дълга и вълниста сребриста брада. Мерлин говореше нещо с плътния си басов глас – фразите на латински се лееха толкова плавно от устата му, сякаш бе някакъв римски сенатор.
– ...et, quae cum ita sint, censeo iam nos dimittere rees cottidianas et de magna re gravi deliberate – id est, illud bellum contra comitatum rubrum. – И като се имат предвид обстоятелствата, предлагам да пропуснем обичайните формалности, за да обсъдим най-важния за нас въпрос – войната с Червения двор. – Consensum habemus? – Всички ли са „за“?
Магьосниците в залата възкликнаха задружно в знак на съгласие. Аз не чувствах никаква нужда да се присъединя към хора им. Опитах се да стигна незабелязано до мястото при Ебенизър, но яркосините очи на Мерлин ме забелязаха и веднага охладняха.
Мерлин заговори и макар да знаех, че говори напълно разбираем английски, той се обърна към мен на латински, бързо и плавно. Ала съвършеното му познаване на езика се обърна срещу него. Лесно успях да го разбера.
– Ahhh, Magus Dresdenus. Prudenter ades nobis dum de bello quod inceperis diceamus. Ex omni parte ratio tua pro hoc comitatu nobis placet. – А, магьосник Дрезден. Колко разумно от ваша страна да вземете участие в дискусията за войната, която вие предизвикахте. Добре е да знаем, че изпитвате такова уважение към този Съвет.
Мерлин съпроводи последните си думи с изразителен поглед към стария ми халат, за да се увери, че в залата не е останал никой, който не е забелязал облеклото ми. Задник. Той направи пауза, предоставяйки ми възможността да отговоря. Естествено, също на латински. Противен дебел задник.
От друга страна, това беше първото ми участие в заседание на Съвета като пълноправен магьосник. И изглеждах наистина зле. Освен това Ебенизър ме изгледа предупредително. Така че сдържах пиперливия отговор и се опитах да подходя дипломатично.
– Ъъъ... – започнах аз. – Ego sum miser, Magus Merlinus. Dolor diei longi me tenet. Opus es nihi altera, ъъъ... vestiplicia. – Моля за извинение, Мерлин. Имах тежък ден. Трябваше да облека друга мантия.
Или поне се надявах да съм казал това. Сигурно не бях спрегнал нещо както трябва, защото, когато приключих, Мерлин ме изгледа опулено.
– Quod est? – поинтересува се той.
Ебенизър се намръщи и ме попита шепнешком:
– Хос? Сигурен ли си, че не искаш да ти превеждам?
Махнах с ръка.
– Мога да се справя.
Намръщих се, търсейки точните думи, и отново заговорих.
– Excusationem vobis pro vestitu meo atique etiam tarditate facio. – Моля да ме извините за закъснението и облеклото ми.
Мерлин ме изгледа с безстрастно хладно изражение, явно доволен, че ме е оставил да говоря. Ебенизър си покри очите с ръка.
– Какво? – прошепнах му аз свирепо.
Ебенизър ме погледна накриво.
– Е, добре. Първо му каза: „Съжалявам, че се извинявам, Мерлин, имаше ме тежък ден. Трябвах на друга мантия“.
Примигнах.
– Какво?
– Това го каза Мерлин. А ти отговори: „Извинете ме, че съм облечен, и то късно“.
Почувствах как лицето ми пламва. По-голямата част от залата ме гледаше така, сякаш съм някаква бълнуваща откачалка, и накрая осъзнах, че много от присъстващите в залата магьосници вероятно не знаят английски. Така че вероятно съм им прозвучал точно като такава.
– Проклетият задочен курс – казах. – Може би е най-добре да ми превеждате.
В очите на Ебенизър проблеснаха искри, но той кимна със сериозно изражение.
– С удоволствие.
Седнах на мястото си, а Ебенизър стана и се извини от мое име. Латинският му беше безупречен, а гласът му отекна в цялата зала. Забелязах, че докато говореше, израженията на събралите се магьосници, повече или по-малко, се смекчиха.
Мерлин кимна и продължи на своя идеален като от учебник латински.
– Благодаря за помощта, магьосник Маккой. Първата ни работа във връзка с кризата, пред която сме изправени, е да възстановим старейшините в пълния им състав. Както някои от вас със сигурност са чули, членът на старейшините Петрович беше убит преди два дни при нападение на Червения двор.
Из театъра се разнесоха възгласи и тихо мърморене. Мерлин изчака малко глъчката да утихне.
– Предишните сблъсъци с Червения двор не са се отличавали с подобна жестокост и това може да означава промяна в обичайната им стратегия. Като следствие от това ние трябва да сме в състояние да реагираме бързо на по-нататъшно ескалиране на конфликта – което изисква дееспособно ръководство в лицето на старейшините в пълния им състав.