Мерлин продължи да говори, но аз се обърнах към Ебенизър.
– Нека да позная – прошепнах. – Той иска да запълни свободното място при старейшините по такъв начин, че да има преимущество при гласуванията?
Ебенизър кимна.
– Той ще има три гласа със сигурност, а в повечето случаи – и четири.
– И какво можем да направим по въпроса?
– Ти – нищо. Поне засега. – Той ме погледна изпитателно. – Сдържай си нервите, Хос. Сериозно ти говоря. Мерлин има три плана да те отстрани.
Поклатих глава.
– Какво? Откъде знаете?
– Той винаги постъпва така – промърмори Ебенизър. Очите му проблеснаха лошо. – План А, резервен план и асо в ръкава. Ще се справя с първия и ще ти помогна да се справиш с втория. Но третият е изцяло твоя грижа.
– Какво имате предвид? Какви планове?
– Тихо, Хос. Опитвам се да слушам.
Седналият от другата страна на масата плешив магьосник с гъсти бели вежди, рунтава синя брада и покрит със синя татуировка скалп се обърна към мен и ми изшътка.
Ебенизър му кимна и двамата се обърнахме към сцената.
– Поради тази причина – продължаваше Мерлин – ще помоля Клаус Шнайдер, като дългогодишен магьосник с безупречна репутация, да поеме отговорността да стане член на старейшините. Всички ли са „за“?
Марта погледна към Ебенизър и се обади:
– Момент, почитаеми Мерлин. Струва ми се, че протоколът изисква да се предостави време за дебати.
Мерлин въздъхна.
– При нормални обстоятелства – да, магьосник Либърти. Но ние нямаме време да следваме обичайните процедури. Става въпрос за оцеляването ни. Така че всички ли…
– Магьосник Шнайдер – прекъсна го Индианеца Джо – е чудесен магьосник и има репутацията на способен и честен човек. Но е твърде млад за такава отговорност. В залата присъстват магьосници, които го превъзхождат по опит и майсторство. Те заслужават да бъдат обсъдени от Съвета.
Мерлин изгледа индианеца навъсено.
– Благодаря за забележката, магьосник Слушащ вятъра. Но макар че тя е добре дошла, не беше необходима. Тук не присъства нито един по-стар от Шнайдер магьосник, който да не е отказвал да се присъедини към старейшините, и за да избегнем безсмислени номинации и повторни откази, смятах да…
– Смяташе – намеси се Ебенизър на английски, тихо, но достатъчно силно, че да го чуе Мерлин – да пробуташ любимеца си незабелязано сред старейшините, докато всички са прекалено разтревожени, за да забележат?
Мерлин млъкна и се вторачи в Ебенизър сред внезапно настъпилата пълна тишина. После заговори – също толкова тихо, на английски с британски акцент:
– Върни се обратно в планините си, Ебенизър. Върни се при овцете си. Ти не си добре дошъл тук и никога не си бил.
Ебенизър се усмихна на Мерлин, показвайки зъбите си, и заговори, този път с шотландски акцент:
– Аха, Алфред, знам, момко. – Той отново премина на латински и повиши тон. – Всеки член на Съвета има правото да си каже мнението по този повод. Всички вие знаете колко важно е назначаването на всеки от старейшините. Колко от вас смятат, че това е достатъчно важен въпрос, за да бъде поставен на гласуване? Кажете!
Залата отговори почти единодушно с одобрителен възглас, към който аз прибавих и своя глас. Ебенизър огледа залата и се вторачи с повдигната вежда към Мерлин.
Видях върху лицето на възрастния човек зле прикрито раздразнение. Почти усещах желанието му да удари с юмрук върху подиума, но той се овладя и кимна.
– Много добре. Тогава, съобразно установената процедура, ще предложим поста на най-възрастния сред присъстващите магьосници. – Той погледна настрани, към спретнат магьосник със слабо лице, който седеше с перо в ръката пред шише с мастило и купища пергаменти. – Магьосник Пийбоди, ще прочетете ли списъка?
Пийбоди посегна под масата си и извади издута чанта. Мърморейки си нещо, той потърка с пръст носа си, оставяйки по него мастило, и отвори чантата си, която също беше пълна с пергаменти. Хвърли им бегъл поглед и извади сякаш първия му попаднал лист. Сложи го на масата пред себе си, кимна доволно и прочете с писклив глас:
– Магьосник Монтждой.
– На изследователска експедиция в Юкатан е – обади се Марта Либърти.
Пийбоди кимна.
– Магьосник Гомез.
– Все още не се е събудил, след като изпи онзи еликсир – съобщи застанал до стената пазител със сиво наметало.