Пийбоди кимна.
– Магьосник Лукоци.
– В академичен отпуск – каза магьосникът със синята брада и татуировката от нашата маса.
Ебенизър се намръщи и едната му буза нервно потрепна.
Това продължи около четвърт час. Някои от най-интересните причини за отсъствие включваха „сключи граждански брак“, „живее под полярната ледена шапка“ и „седи върху пирамида“, каквото и да означаваше това.
Най-накрая Пийбоди прочете, поглеждайки накриво Мерлин:
– Магьосник Маккой.
Ебенизър изсумтя и стана. Пийбоди прочете още половин дузина имена, преди да обяви:
– Магьосник Шнайдер.
Дребен мъж с кръгло лице, плешиво кубе, оградено от редки бели косми, и кръгъл корем, изпълващ мантията му, се изправи и леко кимна на Ебенизър. После се обърна към Мерлин и изрече на латински със силен немски акцент:
– Благодарен съм ви за предложението, почитаеми Мерлин, но с цялото си уважение се отказвам от номинацията в полза на магьосник Маккой. Той ще послужи на Съвета много по-добре, отколкото аз.
Мерлин изглеждаше така, сякаш някой е пъхнал в устата му резен лимон.
– Много добре – каза той. – Не желае ли някой друг от по-старите магьосници да предложи своята кандидатура като алтернатива на магьосник Маккой?
Бях убеден, че няма да се намери такъв, особено като се имаха предвид израженията на насядалите наблизо магьосници. Самият Ебенизър не отместваше очи от Мерлин. Стоеше с широко разтворени крака и със спокоен, уверен поглед. В залата настана тишина.
Мерлин огледа залата, стиснал плътно устни. Най-нак-рая вдигна поглед и съвсем леко кимна.
– Всички ли са „за“?
В залата прогърмя второ, по-утвърдително „Да“.
– Много добре – каза Мерлин, макар горната му устна да потрепваше, придавайки на думите язвителен оттенък. – Магьосник Маккой, заемете мястото си сред старейшините.
Откъм залата се разнесе мърморене, изпълнено като че ли с облекчение. Ебенизър се обърна към мен и ми намигна.
– Първият отметнат. Остават още два – промърмори той. – Бъди нащрек. – След което запретна мантията си и се качи на подиума, отправяйки се към празното място между Марта Либърти и Индианеца Джо. – По-малко приказки, повече работа – каза той достатъчно силно, че да бъде чут от цялата зала. – Вихри се война.
– Точно каквото си мислех и аз – каза Мерлин, кимайки настрани. – Да се заемем с военните дела. Пазителю Морган, бъдете така добър да излезете отпред и да изложите пред Съвета тактическата оценка на Червения двор?
В залата се възцари тягостна тишина и аз можех да чуя всяко потропване на Моргановите ботуши, докато той се качваше на сцената. Мерлин се отмести встрани и Морган постави на подиума някакъв блещукащ скъпоценен камък или кристал. Зад него сложи една свещ и я запали, промърморвайки някакво заклинание. След това закри пламъка с шепите си и отново прошепна нещо.
От свещта към кристала се устреми сияещ поток светлина, пречупи се в него и се разпръсна над сцената във формата на конус с ширина от няколко ярда. Във вътрешността на светлинния конус се появи въртящо се земно кълбо. Очертанията на континентите бяха смътно променени, сякаш бяха нарисувани няколко века по-рано.
Из залата се разнесе шепот и Синята брада, който седеше на моята маса, промърмори на латински:
– Впечатляващо.
– Пфу – отвърнах на английски. – Откраднал го е от „Завръщането на джедаите“.
Синята брада ме погледна с недоумение. За момент се зачудих дали да не преведа „Междузвездни войни“ на латински, но веднага се отказах. Виждате ли, понякога проявявам здрав разум. Морган забоботи с ниския си глас на латински – грапаво, но разбираемо. Което означаваше, че владее латинския по-добре от мен. Задник.
– Мигащите червени точки на картата обозначават известните ни места, атакувани от Червения двор и техните съюзници. Голяма част от тези атаки са довели до жертви в един или друг смисъл. – Докато той говореше, върху глобуса започнаха да примигват червени точки, които го накараха да прилича на коледна елха. – Както виждате, неприятелят проявява най-голяма активност в Западна Европа.
През залата отново премина глъчка. Старият свят си оставаше царството на старата магьосническа школа, която се придържаше към максимата „бъди потаен и не привличай внимание“. Предполагам, че си имат своите основания, предвид Инквизицията и всичко останало. Аз не принадлежа към старата школа. Телефонът ми е в Жълтите страници, в графата „Магьосници“. За моя голяма изненада аз съм единственият там. Е, трябва по някакъв начин да си плащам сметките, нали?