Морган продължаваше да бърбори монотонно.
– Отдавна ни е известно, че основният център на Червения двор е разположен някъде в Южна Америка. Нашите агенти там работят под голям натиск, така че е много трудно да получим каквато и да е полезна информация от този район. Предупредиха ни за няколко готвени атаки и пазителите успяха да сведат жертвите до минимум, като се изключи нападението в Архангелск. – Земното кълбо спря да се върти и погледът ми бързо се премести върху точките светлина в северозападната част на Русия. – Макар и да се предполага, че смъртта на магьосник Петрович е струвала скъпо на нападателите му, никой в лагера не е оцелял. Не ни е известно по какъв начин нападателите са минали през защитата. Изглежда, Червеният двор е получил достъп до информация или познания за магическото изкуство, с които по-рано не е разполагал.
Мерлин се върна на мястото си, а Морган прибра кристала и земното кълбо изчезна.
– Благодаря, пазителю – рече Мерлин. – Предполагаме, че обичайните ни пътища през Небивалото вече не са безопасни. Честно казано, дами и господа, Червеният двор ни държи в неизгодно положение в света на смъртните. Съвременната техника често отказва да работи в наше присъствие, така че движението ни тук също е затруднено дори и при нормални обстоятелства, а в условията на военен конфликт изобщо не може да се разчита на него. Жизненонеобходими са ни пътища през Небивалото, иначе рискуваме да загубим на всички фронтове от неприятеля, който е способен да се прегрупира много по-бързо от нас. Във връзка с това изпратихме послания до двете кралици на Ший. Давам думата на Древната Мей.
Погледнах към подиума вляво от Мерлин, където стоеше друг от старейшините, очевидно Древната Мей. Тя беше дребна жена с източен произход, кожата й беше гладка и бледа, косата й с цвят на гранит беше сплетена на дълга плитка, която беше завита на кок на главата й, прикрепена с чифт нефритени гребени. Мей имаше деликатни черти, почти недокоснати от годините, макар тъмните й очи да сълзяха. Тя разгъна едно писмо, написано на пергамент, и се обърна към Съвета със скрибуцащ, но твърд глас.
– От Лято получихме следния отговор: „Кралица Титания нито е запозната, нито желае да избира страна в споровете между смъртните и антропофагите. Тя нарежда на Двора и Съвета да водят войната си далеч от владенията на Лятото. Ще запази неутралитет“.
Ебенизър се намръщи и се наведе напред, за да попита:
– А Зимата?
Потрепнах.
Древната леко наведе главата си настрани и изгледа безмълвно Ебенизър, успявайки по някакъв начин да изрази неудоволствието си от това, че е била прекъсната.
– Куриерът ни не се завърна. След като се консултирахме с архивите от предишни конфликти, можем да заявим с увереност, че кралица Маб ще вземе страна в конфликта, но сама ще избере под каква форма и по кое време.
Отново потрепнах. На масата имаше кана с вода и няколко чаши. Сипах си малко. Каната леко се удари в ръба на чашата. Погледнах към Синята брада и го видях, че ме наблюдава замислено.
Ебенизър се намръщи.
– И какво би трябвало да означава това?
– Това означава – намеси се Мерлин, – че трябва да продължим дипломатическата игра със Зимата. На всяка цена трябва да си осигурим съдействието на някоя от кралиците на Ший – или поне да попречим на Червения двор да постигне някакво съглашение, докато този конфликт не бъде разрешен.
Марта Либърти повдигна и двете си вежди.
– Разрешен? – попита тя с рязък тон. – Самата аз бих избрала дума като „приключен“.
Мерлин поклати глава.
– Магьосник Либърти, не е необходимо този спор да ескалира до още по-унищожителен конфликт. Ако съществува дори най-малкият шанс да бъде договорено примирие…
– Попитайте Семьон Петрович доколко са заинтересувани вампирите от мирно споразумение.
Студеният и рязък глас на чернокожата магьосница сякаш се стоварваше като бич върху Мерлин.
– Сдържайте емоциите си, магьоснице – отвърна Мерлин със спокоен глас. – Загубата на Петрович порази всеки един от нас, но ние не можем да й позволим да ни заслепява в търсенето на потенциални разрешения на проблема.
– Семьон ги познаваше, Мерлин – рече Марта с безизразен глас. – Познаваше ги по-добре от всеки от нас и те го убиха. Наистина ли смятате, че ще са склонни да се съгласят на мир с нас, след като вече са унищожили магьосника, който можеше най-добре да се защити от тях? За какво им е този мир, Мерлин? Те печелят.
Мерлин махна с ръка.
– Гневът замъглява преценката ви. Ще се съгласят на мир, защото победата ще им струва твърде скъпо.