– Нищо чак толкова драматично, Дрезден. Те просто желаят онова, което би поискал всеки в подобна ситуация. Искат правосъдие. – Той се наведе към мен и изпък-налите му очи проблеснаха. – Искат вас.
Глава 6
Задавих се.
– Мен? – попитах.
На ти, Лафортие. Почувствай остротата на красноречието ми.
– Да. Херцог Ортега пише, че Червеният двор ви смята за престъпник, магьосник Дрезден. Като условие за прекратяване на конфликта те изискват екстрадирането ви на посочено от тях място, за да бъдете съден. Този изход от ситуацията може би не е особено приятен, но не е изключено да е единственият.
Още не беше успял да довърши тези думи, когато няколко десетки магьосници в аудиторията скочиха на крака и се развикаха възмутено. Други се заеха да крещят срещу тях и още повече наскачаха срещу вторите. Залата се взриви в какофония от крясъци, заплахи и ругатни (но не и проклятия, между магьосниците те са съвсем различна работа) на десетки езици.
Мерлин ги остави да се горещят известно време, след което звънко ги призова към тишина. Никой не му обърна и най-малко внимание. Той направи още един опит, след което вдигна жезъла си и удари с него по сцената.
Последва светкавица, грохот и разтърсване на залата, от което водата в чашата ми се разплиска и изпръска халата ми. Някои от по-крехките магьосници изпопадаха на земята. Във всеки случай виковете престанаха.
– Тишина! – призова Мерлин със същия тон като преди малко. – Прекрасно осъзнавам сложността на създалата се ситуация. Но са заложени животи. Вашите животи и моят собствен. Трябва да обмислим най-сериозно възможностите.
– Какви възможности? – възмути се Ебенизър. – Ние сме магьосници, а не стадо подплашени овце. Нима ще предадем един от нас на вампирите и ще се правим, че нищо не е станало?
– Вие сте чели доклада на Дрезден – озъби се Лафортие. – По собственото му признание всичко, в което го обвинява Червеният двор, е истина. Те са просто потърпевши.
– Очевидно ситуацията е манипулирана с цел да се провокира Дрезден да извърши тези действия и после да бъде убит.
– Значи, е трябвало да действа по-умно – възрази хладнокръвно Лафортие. – Политиката не е детска игра. Дрезден се е заиграл и е загубил. Сега е време да си плати за това, за да можем останалите да живеем в мир.
Индианеца Джо хвана ръката на Ебенизър и заговори тихо:
– Мирът не може да се купи, Алерон – каза той на Лафортие. – Този урок ни го е преподала историята. Аз съм го научил. Би трябвало и ти да го направиш.
– Не знам какво имаш предвид – подхвърли саркастично Лафортие, – обаче…
Завъртях очи и отново се изправих.
– Той има предвид коренните жители на Америка, които са изгубили земите си от белите заселници, тъпако. – Предположих, че Ебенизър не е превел обидата ми, но това не попречи да се разнесе сумтене откъм кафявите мантии в залата. – И опитите на Европа да успокои Хитлер преди Втората световна война. И едните, и другите са се опитали да купят мир чрез отстъпки и са били изядени хапка по хапка.
Мерлин ме изгледа свирепо.
– Не мога да ви позная, магьосник Дрезден. Докато не ви дадат думата, се въздържайте от подобни изказвания, или ще ви отстраня от заседанието.
Стиснах зъби и седнах.
– Моля за извинение. Мислех, че задължението ми е да защитавам хората. Или съм грешал?
– Няма да можем да защитим никого, ако сме мъртви, магьосник Дрезден – отсече Мерлин. – Мълчете или напуснете.
Марта Либърти поклати глава.
– Мерлин, изглежда абсолютно ясно, че не можем просто да предадем един от нашите на Червения двор по тяхно искане. Въпреки различията му с политиката на Съвета в миналото, Дрезден е абсолютно пълноценен магьосник – и като се има предвид дейността му през последните години, той напълно е заслужил тази титла.
– Не поставям под съмнение способностите му в Изкуството – вметна Лафортие. – Оспорвам само неговата преценка, неговите избори. Той многократно е демонстрирал прекалени разхайтеност и безразсъдство за статуса си на магьосник в годините след смъртта на Джъстин. – Плешивецът обърна опулените си очи към магьосниците в залата. – Магьосник Хари Дрезден. Чирак на магьосник Джъстин Дюморн, който е бил чирак на магьосник Семьон Петрович. Чудя се как Червеният двор е научил достатъчно за отбраната на Петрович, че да я преодолее без никакви проблеми, Дрезден?
За миг изгледах смаяно Лафортие. Нима наистина вярваше, че бих могъл да науча нещо за защитата на Петрович от Джъстин? И след това да продам старейшина от Белия съвет на вампирите? Не прекарах особено дълго време с Джъстин. А преди процеса срещу мен дори не знаех, че изобщо има Бял съвет, и като е станало дума за това – и че изобщо има други магьосници. Така че отговорих по единствения възможен начин. Изсмях му се. Тих, хриплив смях. И поклатих глава.