Лицето на Лафортие се изкриви от ярост.
– Виждате ли? – изкрещя той към залата. – Виждате ли колко уважава той Съвета? И статуса си на магьосник? Дрезден постоянно излага на опасност всички нас със своето неблагоразумие и с безразсъдното пренебрежение към изискванията за пазене на тайна, към мерките за безопасност. Дори и някой друг да е предал Петрович и учениците му на Червения двор, Дрезден е не по-малко виновен за убийствата им, отколкото ако сам им беше прерязал гърлата. Нека си носи последствията от решенията, които е взел.
Скочих и се обърнах към Лафортие, но се усетих и погледнах към Мерлин за разрешение да говоря. Той ми даде думата с неохотно кимане.
– Невъзможно – казах аз. – Или най-малкото непрактично. В тази история не съм нарушил нито един от Законите на магията, от което следва, че имам правото на процес. Аз съм пълноправен магьосник. По правилата на Съвета подлежа на задълбочено разследване и съдебен процес – но нито едното, нито другото няма да ни донесе скорошно решение на настоящите ни проблеми.
Когато Ебенизър преведе думите ми, залата зашумя в знак на съгласие. Е, това не беше голяма изненада. Ако Съветът ме осъдеше и ме хвърлеше на вълците, то би създало опасен прецедент, който би застрашил всеки от останалите магьосници в залата, и те го знаеха много добре.
Лафортие насочи показалец към мен и каза:
– Напълно вярно. При условие че наистина сте пълноправен магьосник. Във връзка с това искам незабавно да поставя на гласуване въпроса дали Дрезден все още е пълноправен магьосник. Напомням на Съвета, че този статус му е даден де факто въз основа на косвени улики. Той никога не е подлаган на изпитание, способностите му не са оценявани от колегите му.
– Друг път не съм подлаган – възразих аз. – Победих Джъстин Дюморн в дуел до смърт. Това изпитание не ви ли е достатъчно?
– Магьосник Дюморн наистина загина – съгласи се Лафортие. – Друг е въпросът дали е станало в честен двубой, или е бил изгорен, докато спи. Мерлин, чухте моето искане. Нека Съветът да гласува относно статуса на този безумец. Да приключваме с тази глупост и да се връщаме към нормалния живот.
Ох. Не бях очаквал такъв обрат. Ако ме лишаха от тюрбана ми, щеше да е все едно средновековен дворянин да го лишат от титла. От политическа гледна точка вече нямаше да съм магьосник и тогава, според законите на Съвета и според Споразумението, подписано между свръхестествените фракции, Съветът щеше да е задължен да ме предаде като убиец беглец на Червения двор. Което би означавало, ако извадя късмет, ужасна смърт. А ако нямам късмет – и нещо значително по-лошо.
Като си дадох сметка как се развива денят ми до момента, сърцето ми започна да препуска в гърдите ми.
Мерлин се навъси и кимна.
– Много добре, в такъв случай. Подлагам на гласуване въпроса за статуса на въпросния Хари Дрезден. Нека онези, които смятат, че трябва да запази тюрбана си, да гласуват „за“, а онези, които мислят, че трябва да бъде понижен до чирак, да гласуват „против“. Всички онези, които…
– Момент – прекъсна го Ебенизър. – Като старейшина се възползвам от правото си да огранича гласуването само сред старейшините.
Мерлин изгледа гневно Ебенизър.
– На какво основание?
– На основание, че по случая има много информация, която не е известна на Съвета. А мисля, че е непрактично да се обяснява тепърва всичко.
– Подкрепям – промърмори Индианеца Джо.
– И аз – добави Марта Либърти. – Три гласа „за“, почитаеми Мерлин. Нека старейшините да вземат това решение.
Сърцето ми отново заби в нормален ритъм. Ебенизър се беше намесил точно навреме. В залата, пълна с изплашени мъже и жени, никакви молитви нямаше да ми помогнат да си запазя тюрбана. При гласуване сред старейшините може би щях да имам някакви шансове.
Явно беше, че на Мерлин му се иска да върне старата ситуация, но законите на Съвета са категорични по този въпрос. Старейшините винаги могат да постигнат закрито гласуване, ако трима от тях са за това.
– Много добре – каза Мерлин. В залата оживено се шепнеше. – Моите интереси са да защитя живота и здравето на участниците в този Съвет и на човечеството като цяло. Гласувам против запазването на статуса на магьосник на Дрезден.
Лафортие скочи на крака, присвивайки изпъкналите си очи.