– Аз също, поради същите причини.
Следващият беше Ебенизър.
– Аз съм живял с този младеж. Познавам го. Той е магьосник. Гласувам да се запази статусът му.
Малкия брат изписука нещо от мястото си на рамото на Индианеца Джо и старият магьосник го погали по опашката с едната си ръка.
– Инстинктите ми подсказват, че той се държи както подобава на един магьосник. – Той изгледа кротко Лафортие. – Гласувам за запазване на статуса му.
– Както и аз – добави Марта Либърти. – Това не е решение на проблема. Това е просто разчистване на сметки.
Три на две за Хари срещу лошите. Обърнах поглед към Древната Мей.
Дребната жена постоя за момент със затворени очи и наклонена настрани глава. Най-накрая се обади:
– Един магьосник не може да се отнася толкова лекомислено към статуса си като член на този Съвет. И не може да се държи толкова безотговорно при използването на Изкуството. Гласувам против запазването на магьосническия му статус.
Три на три. Облизах пресъхналите си устни и съобразих, че при всичките си вълнения бях забравил за седмия член на старейшините. Той седеше в далечния ляв край на сцената. Подобно на другите магьосници носеше черна мантия, но неговият тъмнолилав, почти черен тюрбан, в допълнение с качулката му, закриваше почти изцяло лицето му, а онова, което оставаше открито, попадаше в сянката, хвърляна от свещта. Той беше висок на ръст. По-висок от мен. Седем фута, но не беше пълен. Ръцете му бяха скръстени в широките ръкави на мантията му. Всички наоколо насочиха погледи към седмия от старейшините и в залата настъпи пълна тишина.
Тя продължи дълго време и накрая Мерлин тихо се обади:
– Пазителю на портала, какво ще кажеш ти?
Наведох се напред в стола си; устата ми беше пресъхнала. Ако той гласуваше против мен, обзалагам се, че пазителите щяха да ме повалят в несвяст, преди да утихне ехото от гласа му.
След няколко безумни удара на сърцето ми Пазителят на портала се обади със звучен и мек глас:
– Тази сутрин валяха жаби.
Настъпи объркано мълчание, което миг по-късно беше сменено от объркан шепот.
– Пазителю на портала – рече Мерлин, този път по-настойчиво, – как ще гласуваш?
– Разумно – отвърна Пазителят на портала. – Тази сутрин валя дъжд от жаби. Това трябва да се обмисли. За целта трябва да чуя какво ще каже посланикът, като се върне.
Лафортие погледна нетърпеливо към Пазителя на портала и попита:
– Какъв посланик? За какво говорите?
Задната врата на театъра се отвори с трясък и в залата влязоха двама пазители със сиви плащове. Те държаха под ръка младеж с кафява мантия. Лицето му беше подуто и подпухнало и дланите му изглеждаха като развалени наденици, готови да се пръснат. Косите му бяха покрити от дебела ледена кора, а мантията му изглеждаше, сякаш е била потопена във вода, а после теглена с шейна от Анкъридж до Ноум. Устните му бяха посинели, а очите му примигваха и се въртяха несъгласувано. Пазителите го домъкнаха пред сцената и старейшините се събраха на края й, загледани надолу.
– Това е моят куриер до Зимната кралица – заяви Древната Мей.
– Той настояваше – каза единият от пазителите. – Опитахме се да го отведем първо да го прегледат, но той така започна да буйства, че се изплаших да не се нарани, така че го доведохме при теб, Древна.
– Къде го намерихте? – попита Мерлин.
– Отвън. Някой го изхвърли от кола и отпътува. Не можахме да видим кой беше.
– И даже не записахте номера? – попитах аз. Двамата пазители ме изгледаха накриво и се обърнаха пак към Мерлин. Явно не се бяха сетили. Може би номерата на колите бяха твърде нова концепция за тях. Бяха почти на по сто години в края на краищата. – Гръм и мълния! – промърморих. – Аз щях да се сетя.
Древната Мей внимателно се спусна от сцената и се приближи към младежа. Тя го докосна по челото и заговори с него на някакъв непознат език, който предположих, че е китайски. Момчето отвори очи и промърмори нещо накъсано, със запъване.
Древната Мей се намръщи. Тя попита още нещо, младежът направи опит да отговори, но явно му беше твърде трудно. Той залитна, очите му се завъртяха и после напълно се отпусна.
Древната докосна косата му и каза на латински:
– Отнесете го. Погрижете се за него.
Четирима пазители положиха момчето в един плащ и бързо го изнесоха.
– Какво каза той? – попита Ебенизър, изпреварвайки ме.
– Каза, че кралица Маб му е наредила да предаде на Съвета, че ще се съгласи да ни пропуска да минаваме през владенията й, ако една нейна молба бъде изпълнена.