– Стъпили сме на пътека, водеща към мрака – промърмори той. – И по пътя ще ни дебнат все повече и повече опасности. Първите ни стъпки ще бъдат решаващи. Трябва да ги направим предпазливо.
Качулката му се обърна към Ебенизър и Пазителят на портала каза:
– Ти обичаш това момче, магьосник Маккой. Готов си да се сражаваш за него. И собствената ти преданост към делото ни не е маловажна. Уважавам избора ти.
Той се обърна към Лафортие.
– Ти се съмняваш в предаността на Дрезден и неговите способности. Загатваш, че на лоша пръст може да поникне единствено лошо семе. Твоите тревоги са разбираеми – и ако си прав, Дрезден представлява голяма заплаха за Съвета.
Обърна се към Древната Мей и леко наведе глава. Древната също му отговори с лек поклон.
– Древна Мей – каза Пазителят на портала, – ти се съмняваш в способността му да използва мъдро силата си. Боиш се, че обучението на Дюморн може да го е извратило по начин, който не можем да забележим. Твоите страхове също са оправдани.
И най-накрая се обърна към Мерлин.
– Почитаеми Мерлин. Ти знаеш, че Дрезден е донесъл на Съвета смърт и опасност. Смяташ, че ако отстраниш Дрезден, ще отстраниш опасността. Твоите опасения са разбираеми, но не и основателни. Независимо от това, какво ще се случи с Дрезден, Червеният двор ни нанесе твърде болезнен удар, за да се правим, че нищо не е станало. Прек-ратяването на настоящата вражда ще е затишие пред буря.
– Достатъчно, човече – настоя Ебенизър. – Как гласуваш – „за“ или „против“?
– Ще гласувам в зависимост от изхода на изпитанието. Проверка, която ще докаже или страховете ни, или необоснованото ни доверие.
– Какво изпитание? – попита Мерлин.
– Маб – каза Пазителят на портала. – Нека Дрезден изпълни искането на кралица Маб. Нека да ни осигури помощта на Зимата. Ако го направи, ще опровергае съмненията ти в способностите му, Лафортие.
Лафортие се намръщи, но кимна.
Пазителят на портала отново се обърна към Древната Мей.
– Ако той изпълни тази задача, ще покаже, че е готов да поеме отговорност за своите грешки и да работи за благото на Съвета – дори против собствените си интереси. Това ще успокои опасенията ти – не е престъпление да се допускат грешките на младостта, престъпление е да не се вадят поуки от тях. Съгласна ли си?
Древната Мей присви възпалените си очи, но кимна.
– И ти, почитаеми Мерлин. Неговият успех в голяма степен ще облекчи задачата ни в предстоящата война. Сигурните пътища през Небивалото ще премахнат предимството на Червения двор, може дори да успеем напълно да избягваме нападенията им. Това несъмнено ще докаже предаността на Дрезден към Съвета.
– Всичко това е много хубаво – намеси се Ебенизър. – А какво ще стане, ако се провали?
Пазителят на портала сви рамене.
– Тогава може би тревогите им имат повече основания, отколкото твоето доверие, магьосник Маккой. В такъв случай ще заключим, че произвеждането му в пълноправен магьосник е било преждевременно.
– Всичко или нищо? – възмути се Ебенизър. – Така ли излиза? Очакваш от най-младия магьосник в Съвета по някакъв начин да се справи с Маб. Маб? Та това не е изпитание. Това е проклета екзекуция. Та той даже не знае какво е нейното искане.
Изправих се. Краката ми трепереха.
– Ебенизър – казах.
– Откъде, по дяволите, момчето да знае какво иска тя?
– Ебенизър…
– Нямам намерение да стоя със скръстени ръце, докато вие...
Той се сепна и погледна към мен. Всички останали – също.
– Знам какво иска Маб – казах. – Тя идва при мен по-рано днес, сър. Помоли ме да разследвам нещо за нея. Отказах й.
– Гръм и мълния – въздъхна Ебенизър. Извади синя носна кърпичка от джоба си и избърса лъскавото си чело. – Хос, това е твърде дълбоко за теб.
– Изглежда, единственият ми избор е да плувам или да потъна – рекох аз.
– Значи, ще се заемеш с това, магьосник Дрезден? – попита Пазителят на портала на английски.
Наведох глава. Гърлото ми беше пресъхнало. Преглътнах и се опитах да си напомня, че нямам никакъв избор. Ако откажех да играя с феите и не спечелех, Съветът щеше да ме сервира на вампирите върху сребърен поднос. В първия случай имах добри шансове да гушна букета. Във втория случай това ми беше сигурно, ако не и нещо по-лошо.
Зле отвсякъде. И все пак някаква малка част от мен – тази, която не можеше да ми позволи да забравя разрушенията и може би дори смъртта, предизвикани от мен миналата година, танцуваше радостно заради заслуженото ми възмездие. Освен това нямаше никакви други забавления в града. Стиснах по-здраво жезъла си, докато произнасях колкото можех по-ясно: