Выбрать главу

– Да. Ще се заема.

Глава 7

Останалата част от събранието на Съвета мина значително по-безинтересно – поне за мен.

Мерлин нареди на магьосниците да се оттеглят незабавно след края на събранието по предварително подготвени, сигурни маршрути. Той също така разпореди да ни бъдат раздадени списъци с пазители, живеещи в близост до всеки от нас, на които да се обаждаме, ако имаме нужда от помощ, и ни каза да се свързваме с тях веднъж на няколко дни, като мярка за безопасност.

После някаква възрастна пазителка с прошарена коса се впусна в теоретични обяснения, предназначени предимно за няколко наскоро назначени нейни колеги, относно това, как да се справят по-добре с вампирите. Представителите на съюзниците на Белия съвет – предимно разни окултни ордени – изнесоха речи, обещавайки ни подкрепа във войната.

Към края на събранието в залата се появиха пазители, които да ескортират магьосниците до началото на маршрутите им към къщи. Доколкото разбрах, старейшините щяха да останат в града още няколко дни, за да се уверят дали ще загина в опитите си да докажа, че съм един от добрите. Както ми се стори, никой не залагаше на мен.

Изчаках около три секунди, след като Мерлин обяви края на събранието, и се насочих към вратата. Ебенизър се опита да срещне погледа ми, но аз не бях в настроение да говоря с никого. Отворих вратата малко по-решително, отколкото беше нужно, забързах се към Синята костенурка и я подкарах с максималната скорост, която можеше да осигури древният четирицилиндров двигател. Пазете се от разярения магьосник с раздрънканата кола!

Чувствах мозъка си като нещо, състоящо се от стара зърнена закуска, утайка от кафе и студена пица. Мислите ми кръжаха насам-натам без конкретна цел, ако не се смята ядосването от това, как бях влязъл в капана на Маб и бях станал неин шпионин. Ако работите тръгнеха на зле, даже можех да повлека няколко невинни свидетели със себе си.

– Стига си хленчил, Хари – изръмжах на себе си твърдо и гръмогласно. – Какво от това, че си уморен? Какво от това, че си ранен? Какво от това, че вониш така, сякаш вече си мъртъв? Ти си магьосник. Имаш работа за вършене. Тази война в голяма степен е по твоя вина и ако не си напрегнеш силите, ще пострадат още повече хора. Затова вирни брадичка и така нататък. И си размърдай задника.

Кимнах при последния съвет и хвърлих поглед встрани, към плика, който Маб ми беше дала – той лежеше на предната седалка. Разполагах с име, адрес и престъпление. Трябваше да тръгна по следите на убиеца. Което означаваше, че се нуждая от информация – а хората, притежаващи информация за дадено събитие два-три дни след като се случи, би трябвало да са в чикагската полиция.

Подкарах към дома на Мърфи.

Лейтенант Карин Мърфи възглавяваше Специалния отдел на чикагската полиция. Специалният отдел беше отговорът на градските власти на всякакви странни събития. Тук идваха всички необичайни престъпления – тези, които не се вписваха в нормалните категории. Специалният отдел се занимаваше с всичко, като се започне от алигаторите в канализацията и се стигне до ограбването на гробовете в някое от многобройните градски гробища. Страшно забавно. Но им се случваше и да си имат работа с истински свръхестествени истории – неща, за които никой не споменава в официалните доклади, но които все пак успяват да се случват по някакъв начин. Тролове, вампири, призоваване на демони – каквото си изберете. Градските власти бяха създали Специалния отдел, за да са сигурни, че официалната документация ще остане чиста и спретната, без да се споменават в нея някакви нелепи фантазии, които не биха могли да съществуват. Това беше неблагодарна работа и ръководителите на Специалния отдел обикновено излитаха от креслото си след месец, през който се отказваха да повярват, че си имат работа с наистина необясними неща. След това не се задържаха дълго и в самата полиция.

Мърфи не излетя. Тя се задържа. Отнесе се към работата си сериозно и се ползваше от услугите на единствения професионален магьосник в Чикаго (познайте кой) като консултант в по-сложните случаи. Двамата с Мърфи бяхме преживели какво ли не заедно. Тя беше приятел. Щеше да ми помогне.

Мърфи живееше в „Бъктаун“, както и много други ченгета. Къщата й беше малка, но затова пък нейна собствена. Беше й наследство от баба й. В двора имаше спретната морава.

Пристигнах там с костенурката, когато вече се беше мръкнало, но преди полунощ. Знаех, че си е вкъщи, но не бях сигурен дали не си е легнала. Направих всичко възможно да не изглежда, че се промъквам незабележимо. Хлопнах здравата вратата на костенурката, отидох шумно до вратата, после почуках по-тихичко.