Поклатих глава.
– Нямаше време.
– Хари, ти си идиот.
Тя стана, отиде в кухнята и се върна с аптечка за първа помощ. Донесе от кухнята и стол и сложи ръката ми на облегалката.
– Опитвам се да чета, Мърф.
– Все още ти тече кръв. Прободните рани продължават да си кървят, ако не се превържат както трябва.
– Да, опитах се да обясня това, но пак ме накараха да сваля бинта.
– Кой те накара?
– Дълга история. Значи, портиерът не е видял никого да влиза в сградата?
С решително движение тя махна превръзката ми. Болеше. После извади от кутията нещо дезинфекционно.
– Камерите също не са хванали нищо подозрително, не са засечени и статическите смущения, съпътстващи употребата на магия. Проверих.
Подсвирнах.
– Не е зле, Мърф.
– Е, понякога използвам главата си вместо пистолет. Това ще боли.
Тя щедро обля раната ми с дезинфектанта. Щипеше.
– Ох!
– Ревльо.
– А други входове и изходи на сградата?
– Няма, освен ако някой не умее да лети или да минава през стени. Останалите врати са противопожарни изходи с аларма, която се задейства, ако някой ги отвори.
Продължих да разлиствам страниците.
– Тук пише: строшен врат вследствие на падане. Намерили са го пред стълбите.
– Точно така. – Мърфи избърса с носна кърпичка двете страни на дланта ми, после сложи отново от дезинфектанта. Този път болеше по-малко. – Натъртванията му съответстват на версията за падане, освен това е възрастен човек. Никой не е засечен от охранителната система да влиза или излиза, така че, естествено…
– ...никой не е търсил убиец – довърших аз. – И не е доложил нищо, което може да намеква за убийство. О, чакай, не е така. Ето тук пише, че първият, пристигнал при повикването, е открил нещо слузесто на площадката, откъдето Руел е паднал.
– Но никой от пристигналите по-късно детективи не е видял подобно нещо – каза Мърфи. Тя сложи тампони от двете страни на дланта и се зае да ги омотава с бинт. – Първият полицай е бил новак. Всички са решили, че вижда убийство там, където го няма, за да му възложат воденето на разследването.
Намръщих се, въртейки в ръце разпечатките на снимките.
– Виждаш ли тук? Ръкавите на сакото на Руел са мокри. Цветът е друг.
– Възможно е – призна тя, след като се вгледа. – Но не е споменато в доклада.
– „Нещо слузесто.“ Много прилича на ектоплазма.
– Нали не е твърде стегнато? Екто-какво?
Изпънах леко пръсти, пробвайки превръзката.
– Добре е. Ектоплазма. Вещество от Небивалото.
– Това е светът на духовете, нали? Страната на феите?
– И това също, освен другите неща.
– И тамошната материя е слузеста?
– Става слузеста, когато магията, вдъхваща й живот, изчезне. Но докато магията я има, по нищо не се отличава от нормалната материя. Като тялото, което Кравос си беше направил, когато те преследваше – то по нищо не се отличаваше от моето.
Мърфи потрепери и се зае да прибира аптечката.
– Значи, когато онзи, дето превръща тази ектослуз в материя, си отиде, тя се превръща…
– В слуз – потвърдих аз. – Тя е мокра и прозрачна и след няколко минути се изпарява.
– Значи, Руел може да е убит от нещо от Небивалото? – попита Мърфи.
– Да – отвърнах аз. – Или някой може да е отворил портал право в апартамента. В такива случаи обикновено остават някакви лепкави частици. Прах, попаднала тук от Небивалото. Някой може да е отворил портал, а после да си е отишъл по същия начин.
– Чакай малко! Мислех, че в страната на феите има само чудовища. Хората могат ли да ходят в Небивалото?
– Ако знаят необходимите заклинания – да. Обаче там е пълно с наистина опасни неща. Не е точно като пикник през уикенда.
– Господи – промърмори Мърфи. – Значи, някой…
– Или нещо – вметнах аз.
– ...или нещо би могло да влезе в сградата и да излезе. Като нищо. Да премине през всички ключалки, охранители и камери. Това е толкова плашещо!
– Би могло, да. Да пристъпи, да бутне дядото по стълбите и да отстъпи.
– Господи. Горкият човек!
– Не мисля, че е бил чак толкова безпомощен, Мърф. Руел е имал вземане-даване с феите. Нещо не ми се вярва, че е бил кристално чист.
Тя кимна.
– Добре. Може ли да е имал някакви свръхестествени врагове?
Вгледах се в снимката.
– Така изглежда.
Мърфи поклати глава. Тя леко се олюля, след което седна до мен и облегна глава в ъгъла на дивана.
– И каква е следващата стъпка?
– Ще се поровя. Ще опипам почвата.
– Не изглеждаш много добре. Първо си почини малко. Вземи душ. Похапни. Може и да се подстрижеш.