Видях в тъмнината как главата й се навежда.
– Джъстин ме хвана около две седмици преди да пусне онзи демон подир теб. Помниш ли деня, в който ми стана лошо и си останах вкъщи? Когато ти се върна от училище, той вече си беше свършил работата. Опитах се да се боря с него, но бях още дете. Нямах достатъчно опит, за да му окажа съпротива. А след като ме омагьоса, вече не виждах повод за съпротива.
Гледах я и мълчах дълго време.
– Значи, искаш да кажеш, че не си имала никакъв избор? – въздъхнах най-накрая. – Той те е накарал да го направиш със сила. Заставил те е да му помагаш.
– Да.
– А защо трябва да ти вярвам, по дяволите?
– Не очаквам да ми повярваш.
Станах и започнах неспокойно да обикалям напред-назад из стаята.
– Не мога да повярвам, че се опитваш да ме убедиш, че дяволът те е накарал да направиш това. Имаш ли представа колко невероятно звучи това оправдание?
Елейн ме гледаше внимателно, сивите й очи бяха замислени и тъжни.
– Това не е оправдание, Хари. Нищо не може да оправ-дае болката, която ти причиних.
Спрях се и я изгледах навъсено.
– Тогава защо ми казваш всичко това?
– Защото трябваше да ти го кажа – прошепна тя. – Защото точно това се случи. Имаш правото да го знаеш.
Мълчахме дълго време и най-накрая попитах:
– Наистина ли те беше омагьосал?
Елейн потрепери и кимна.
– Какво беше усещането?
Тя прехапа долната си устна.
– Не знаех, че се е случило. Поне не и в момента. Изобщо не бях способна да мисля ясно. Джъстин ми каза, че просто трябва да ти се покаже какво да правиш и че ако успея да те задържа достатъчно дълго, за да може той да ти обясни нещата, всичко ще бъде наред. Повярвах му. Доверих му се. – Тя поклати глава. – Никога не съм искала да те нараня, Хари. Никога. Съжалявам.
Седнах и потрих лицето си с ръце. Емоциите ми отново излизаха от контрол. След като гнева ми вече го нямаше да ме подкрепя, беше останала само болката. Бях си мислел, че отдавна съм се справил със загубата на Елейн и предателството й. Грешах. Раните отново се бяха отворили и боляха както преди. Може би дори още по-силно. Трябваше да полагам усилие, за да контролирам дишането и тона си.
Бях я обичал. Ужасно ми се искаше да й повярвам.
– Аз... аз те търсих – казах тихо. – В огън и вода. Накарах духове да претърсят целия свят за следи от теб. С надеждата, че си оцеляла.
Тя се отлепи от стената и отиде при камината. Чух как сложи вътре няколко дървета, после промърмори нещо тихичко. Пламъкът бързо обхвана клоните, първо с нис-ки сини езичета, а после лумна в тъмнозлатисто. Наблюдавах профила й, докато тя се вглеждаше в огъня.
– Измъкнах се от дома, преди схватката ти с Джъстин да е приключила – каза тя най-накрая. – Заклинанията му започнаха да губят силата си и вече можех да им се противопоставя. Бях объркана и ужасена. Сигурно съм бягала. Дори не помня какво стана.
– Но къде си била? – попитах. – Елейн, търсих те години наред. Години.
– На място, където не би ме намерил, Хари. Нито ти, нито някой друг. Намерих си убежище. Място, където да се крия. Но това си имаше своята цена, ето защо съм тук. – Тя ме погледна и макар че лицето й си оставаше спокойно, видях в очите й страх, долових го и в гласа й. – В беда съм.
Отговорих й веднага. Според мен рицарството още не е изчезнало; то е нещо като рефлекс. Може би на всяка друга жена бих отговорил по същия начин – вероятно щеше да ми отнеме секунда или две повече, но отговорът ми би бил същият. За Елейн не беше необходимо и да мисля чак толкова много.
– Ще ти помогна.
Раменете й се отпуснаха и тя кимна, стискайки устни.
– Благодаря. Благодаря ти, Хари. Не ми се искаше да правя това – да те забърквам в тази история след толкова години. Но просто не знам към кого другиго да се обърна.
– Не – казах, – всичко е наред. Наистина. Какво става? Защо мислиш, че си в беда? И какво означава, че скриването ти си е имало своята цена?
– Сложно е – отвърна тя. – Но накратко казано, дадоха ми убежище в Летния двор на Ший.
Стомахът ми пропадна с около двайсет фута.
– Получи се така, че съм в дълг пред Титания, Лятната кралица, в замяна на нейната защита. И сега е време да си платя. – Тя тежко въздъхна. – Във владенията на Ший беше извършено убийство.
Потърках очите си.
– И Титания иска да станеш неин емисар. Иска да намериш убиеца и да докажеш, че вината е на Зимния двор. Казала ти е, че тази вечер с теб ще се свърже емисарят на Маб, но не ти е казала кой ще бъде той.
Очите на Елейн смаяно се разшириха, но тя не каза нищо. Мълчахме дълго време, преди тя накрая да прошепне:
– Звезди и камъни! – Отметна с ръка косата от лицето си – знаех, че това е нервен жест, въпреки че не изглеждаше като такъв. – Хари, ако не успея да го направя, ако не отработя дълга си към нея... това ще приключи много зле за мен.