– Ха – промърморих, – на мен ли го казваш. Моята ситуация с Маб е горе-долу същата.
Елейн тихичко изруга.
– И какво ще правим?
– Уф – промърморих аз.
Тя ме погледна с очакване.
Намръщих се.
– Мисля. Мисля. Уф.
Тя се изправи и започна нервно да крачи из стаята.
– Трябва да има нещо... някакъв изход от тази ситуация. Господи, понякога ми става лошо от чувството им за хумор. Сигурно Маб и Титания ни се смеят сега.
Ако ми беше останала някаква енергия, сигурно и аз щях да закрача из стаята. Затворих очи и се опитах да помисля. Ако не ми се удадеше да направя онова, което искаше от мен Маб, тя нямаше да разреши на Съвета да преминава през територията й. Съветът щеше да реши, че не съм се справил с изпитанието, и щеше да ме опакова и да ме изпрати на вампирите. Не знаех особеностите на ситуацията, в която е попаднала Елейн, но не се съмнявах, че и условията на нейната сделка са с не по-малко фатални последствия. Главата ме болеше.
Елейн продължаваше да крачи ядосано.
– Е, Хари? Какво мислиш?
– Мисля, че ако на тази дилема й пораснат още рога, ще я застрелям и ще я окача на стената.
– Знам, че това никога няма да го проумееш, но сега не е време за шегички. Трябва да измислим нещо.
– Добре, разбрах – казах. – Събери си нещата и тръгвай с мен.
Елейн се протегна към сенките край камината и измъкна от там изящен жезъл от светло дърво, украсен със засукани абстрактни фигури.
– Къде отиваме?
Изправих се с усилие.
– Да поговорим със Съвета и да поискаме помощ от тях.
Елейн повдигна вежди.
– Не ме разбирай погрешно, Хари, но да не си откачил?
– Изслушай ме.
Тя стисна устни, но все пак кимна.
– Всичко е много просто. Затънали сме до гушата. Нуждаем се от помощ. Освен това ти при всички случаи трябва да се изправиш пред Съвета.
– Откъде накъде?
– О, стига, Елейн. Ти си човек и си магьосник. Това е най-важното за тях. Те ще застанат на наша страна срещу феите, ще ни помогнат да намерим изход от тази каша.
Елейн потрепна и инстинктивно се огледа.
– Чувала съм съвсем различни неща за този Съвет.
– Възможно е тези, които са ти ги казали, да са били предубедени – предположих.
Елейн кимна.
– Възможно е. Според нещата, които съм чувала, този Съвет едва не те е екзекутирал, задето си се защитил срещу Джъстин.
– Е, да, но…
– Назначили са ти пробация и ти едва не си загинал, за да изчистиш името си.
– Да, но и без това имаше опасност да загина. Имам предвид, не направих това, за да може Съветът…
Тя поклати глава.
– Господи, Хари. Ти не можеш да разбереш, нали? Съветът не го е грижа за теб. Те нямат намерение да те защитават. Те само те търпят – докато горе-долу спазваш правилата им и докато не си станал неудобен.
– Аз вече съм неудобен.
– В такъв случай – докато не станеш пречка – каза Елейн.
– Виж, някои от членовете на Съвета наистина са задници. Но там има и добри хора.
Елейн скръсти ръце и поклати глава.
– И колко от тези добри хора не искат да си имат нищо общо със Съвета?
– Елейн…
– Не, Хари. Сериозно говоря. Не искам да си имам нищо общо с тях. Живяла съм дълго време без така наречената „подкрепа“ на Съвета. Мисля, че мога да издържа още малко.
– Елейн, когато научат за теб, е хубаво да бъде от твоята уста. Ако се изправиш срещу тях, това може да намали подозренията, които вероятно имат към теб.
– Подозрения? – възмути се Елейн. – Хари, аз не съм престъпник.
– Ти само си търсиш белята, Елейн.
– И интересно как ще научат за мен? А? Или планираш ти да им кажеш?
– Не, разбира се – отвърнах аз. Но се замислих за това, какви неприятности ще си имам, ако някой от пазителите надуши, че си имам нещо общо с вероятна нарушителка на Първия закон, която при това е един от чираците на Джъстин Дюморн. При положение че вече и без това съм в немилост, този факт би бил достатъчен, за да ме пов-лече към дъното, независимо от насоката, в която поеме разследването. Направо ми върви страхотно. – Няма да кажа нищо – обадих се най-накрая. – Изборът си е твой, Елейн. И все пак те моля да ми повярваш. Да ми се довериш. Имам и приятели в Съвета. Те ще помогнат.
Изражението на Елейн се смекчи.
– Сигурен ли си?
– Да – отвърнах аз. – Заклевам се.
Тя се облегна на странно украсения си жезъл и се намръщи. После понечи да каже нещо и в този момент стоманената ми врата се разтърси от тежък удар.