– Дрезден – изрева отвън Морган, – отваряй, изменнико. Искам да ми отговориш на някои въпроси.
Глава 9
Елейн ме погледна с широко отворени очи и прошепна:
– Съветът?
Кимнах и посочих към ъгъла, където беше жезълът ми, до бастуна сабя. Елейн го хвана безмълвно и ми го подхвърли. После премина безшумно през вратата на тъмната ми спалня и се скри вътре.
Вратата отново се разтърси.
– Дрезден! – изръмжа Морган. – Знам, че си вътре. Отваряй!
Отворих, преди той да успее да продължи.
– Или ще се разбеснееш, ще се разфучиш и така нататък?
Морган ме изгледа заплашително – висок, кисел и намусен както винаги. Беше успял да смени мантията и плаща си с тъмни панталони, сива копринена риза и спортно сако. На рамото му висеше чанта за голф и повечето хора не биха забелязали дръжката на меч, стърчаща между стиковете. Той се наведе напред и огледа апартамента зад гърба ми.
– Прекъснах ли нещо, Дрезден?
– Ами тъкмо смятах да се настаня пред телевизора на порнофилм с бутилка бебешко олио, но нямам достатъчно за двама.
Лицето на Морган се изкриви от погнуса и аз почувствах нелеп прилив на отмъстително удоволствие.
– Отвращаваш ме, Дрезден.
– Да, аз съм лош. Аз съм един много, много лош човек. Радвам се, че сме на едно мнение по въпроса. Довиждане, Морган.
Направих опит да затворя вратата пред лицето му, но той я подпря с длан. Морган е доста по-силен от мен. Вратата остана отворена.
– Не съм приключил, Дрезден.
– А аз приключих. Имах ужасен ден, ако имаш нещо да казваш – казвай го.
Лицето на Морган се изкриви в сурова усмивка.
– Обикновено приветствам подобна прямота. Но не и от твоя страна.
– Ясно, не ме приветстваш. Ще си поплача, преди да заспя.
Морган почука с палец ремъка на торбата за голф.
– Искам да знам, Дрезден, как се получи така, че Маб дойде точно при теб с проблема си. Единственото нещо, което може да съхрани статуса ти в Съвета, изведнъж ти пада право в ръцете.
– Заради порядъчния ми начин на живот – казах аз. – Плюс луксозната ми кола и убийствената ми ергенска квартира.
Морган ме изгледа безизразно.
– Мислиш си, че това е забавно?
– О, аз знам, че е забавно. Недооценено, но забавно.
Морган поклати глава.
– Знаеш ли какво си мисля, Дрезден?
– Ти мислиш?
Морган не се усмихна. Както казах, недооценен съм.
– Мисля си, че си планирал всичко това. Мисля си, че си заедно с вампирите и Зимния двор. Мисля си, че това е част от по-дълбок замисъл.
Зяпнах го. Положих усилия да не се засмея. Наистина.
Е, може би не чак толкова големи.
Като че ли смехът ми най-накрая успя да засегне Морган. Той сви юмрук и със замах го заби в корема ми. Залитнах назад и едва не паднах на колене.
– Не – каза той. – Това няма да ти е смешно, изменнико. – Той пристъпи в апартамента ми. Прагът не го накара дори да трепне. Шест инча по-нататък защитите ми се задействаха, но те в основната си част не бяха предназначени за човешки същества. Морган изсумтя, каза няколко думи на някакъв гърлен език, вероятно старогермански, и махна с ръка пред себе си. Въздухът изсъска и запращя, зареден със статично електричество; от върховете на пръстите му припламнаха искри. Той тръсна гнусливо пръсти и влезе.
Огледа се и отново поклати глава.
– Дрезден, ти може и да не си лош човек в края на краищата. Но мисля, че си компрометиран. Дори и да не работиш с Червения двор, съм сигурен, че те използват. И в двата случая представляваш заплаха за Съвета. И най-лесният начин да се отстрани тази заплаха е да бъдеш отстранен ти.
Опитах се да си поема дъх и най-накрая успях да кажа:
– За какво говориш, по дяволите?
– Сюзан Родригес – каза Морган. – Твоята любовница, вампирката.
От ярост ми изскочиха червени кръгове пред очите.
– Тя не е вампир – изръмжах аз.
– Те я превърнаха, Дрезден. Оттам няма обратен път. Това е завинаги.
– Не успяха. Тя не е вампир.
Морган сви рамене.
– Точно това би казал, ако тя беше пристрастила и теб към вампирската отрова. Би говорил и правил всичко, което им е изгодно.
Озъбих му се.
– Измитай се от дома ми!
Той се приближи до камината и хвана в ръка покрита с прах картичка. Прочете я и изсумтя. После взе в ръка снимката на Сюзан.
– Красива е – каза той. – Но това нищо не значи. Има голяма вероятност тя да е била тяхна пешка още в деня, в който те е срещнала.
Стиснах юмруци.