– Да.
– Наистина ли всичко е такова, каквото го описа?
Погледнах я. Лицето й беше разтревожено.
– Аха – отвърнах.
– Господи, Хари. – Тя поклати глава. – Това е по-лошо и от параноя. И ти искаш да се предам на тези хора?
Сложих длан върху нейната.
– Не на тях – отговорих. – Не всички в Съвета са такива.
Тя ме погледна за миг в очите. После внимателно издърпа дланта си от моята.
– Не. Нямам намерение да ставам зависима от подобни хора. Не и отново.
– Елейн! – възразих аз.
Тя поклати глава.
– Тръгвам си, Хари. – Тя отметна косата от лицето си. – Ще им кажеш ли за мен?
Въздъхнах дълбоко. Ако пазителите узнаеха, че Елейн е все още жива и ги отбягва, щяха да спретнат същински лов на вещици. Пазителите никога не са се отличавали с особена толерантност и съпричастност. Морган беше крачещо и говорещо доказателство за това. Всеки, оказал й помощ, автоматично щеше да бъде сметнат за неин съучастник. Нямах ли достатъчно проблеми и без това?
– Не – отвърнах. – Разбира се, че не.
Елейн ме дари с напрегната усмивка.
– Благодаря, Хари. – Тя хвана жезъла с двете си ръце и го приближи до тялото си. – Ще ме пуснеш ли?
– Със сигурност са оставили някой да ме наблюдава.
– Ще се прикрия с воал. Няма да ме видят.
– Те са добри в работата си.
Тя сви рамене и каза небрежно:
– Аз съм по-добра. Имам голям опит.
Поклатих глава.
– Какво ще правим с феите?
– Не знам – отвърна тя. – Ще държа връзка теб.
– А аз как мога да се свържа с теб?
Тя кимна към вратата. Отворих я. Тя пристъпи към мен и отново целуна бузата ми с топлите си устни.
– Ти си този, който има офис и телефонен секретар. Аз ще се свържа с теб.
После тя пристъпи към вратата и тихичко промълви нещо. Около нея се появи сребристо сияние, което ме накара да примижа. Когато отворих очи, вече я нямаше.
Задържах вратата отворена за момент – и добре, че го направих. След миг Мистър се спусна по стълбите и погледна към мен с жално мяукане. Той се прокрадна обратно в квартирата, потърка се в краката ми и измърка като дизелов локомотив. Мистър тежи около трийсет фунта – подозирам, че някой от родителите му е бил саблезъб тигър.
– Точно навреме, между другото – похвалих го, след което затворих и заключих вратата.
Постоях малко в полутъмната стая, осветена само от камината. Още усещах върху бузата си целувката на Елейн. Във въздуха още се носеше ароматът на парфюма й, който отключи в паметта ми полузабравени спомени. Това ме накара да се почувствам стар, уморен и много самотен.
Приближих се до камината и наместих на полицата картичката, която Сюзан ми беше изпратила миналата Коледа. После погледнах снимката й, стояща в съседство. В онзи уикенд бяхме в парка – тя носеше синя тениска без ръкави и изрязани шорти. Зъбите й изглеждаха невъзможно бели на фона на загорялата й кожа и черната й като въглен коса. Бях я снимал в момент, в който се смееше и тъмните й очи искряха.
Поклатих глава.
– Уморен съм, Мистър – казах. – Страшно съм уморен.
Мистър ми измяука.
– Е, най-разумно би било да отпочина, макар че кой съм аз, че да кажа кое е разумно? Та аз разговарям с котката си. – Потърках брадичката и си кимнах. – Само минутка на дивана. И после се захващам за работа.
Спомням си още как се отпускам на дивана и всичко потъва в тъмнина.
Тъкмо навреме. На следващия ден нещата се усложниха още повече.
Глава 10
Бях твърде уморен, за да сънувам. Явно подсъзнанието ми – познаваме се добре, то е голям задник – си е било наумило нещо, тъй като сънят ми се превърна в поредната вариация на темата, която сънувах всеки път от последната ни среща със Сюзан.
Сънят започна с целувка.
Сюзан има великолепни устни. Нито твърде тънки, нито твърде пълни. Винаги меки, винаги топли. Когато ме целуваше, сякаш светът изчезваше. Нищо нямаше значение, освен докосването на устните ни. Целувах тази Сюзан от съня и тя сякаш се сливаше с мен, обгръщайки ме с тялото си, изпълнена с желание. Пръстите й се плъзнаха по гърдите ми и ноктите й се впиха в кожата ми.
Най-накрая се откъснах от целувката й, но усещах очите си твърде тежки, за да мога да ги отворя. Устните ми бяха изтръпнали и трепереха в очакване на нови целувки. Тя ме гледаше с премрежени очи. Косата й беше завързана в дълга опашка, която се спускаше между лопатките й. В сънищата косата й беше много по-дълга, отколкото е наистина. Лицето й се наведе към моето.
– Добре ли си? – попитах я аз. Винаги я питах това. И както винаги, тя ми се усмихна тъжно и не отговори. Прехапах устната си. – Продължавам да търся. Не съм се предал.