Тя поклати глава и се отдръпна от мен. Имах достатъчно самообладание, за да се огледам. Този път бяхме в тъмна уличка и близката стена вибрираше от силна музика – от другата й страна имаше някакъв денсклуб. Сюзан носеше черни чорапогащи и блуза без ръкави и беше наметнала на раменете си черния ми кожен шлифер, който се спускаше надолу край краката й. Тя ме погледна съсредоточено, а после се обърна към входа на клуба.
– Почакай – казах.
Сюзан отиде до вратата, обърна се към мен и протегна ръка. Вратата се отвори и върху лицето й падна слаба червеникава светлина, която странно го преобрази. Тъмните й очи се уголемиха.
Не, не беше точно така – зениците й се увеличиха, бялото на очите й изчезна, заменено от чернота. Това бяха очите на вампир – огромни и нечовешки.
– Не мога – казах. – Не мога да вляза там, Сюзан.
Лицето й се изкриви от гняв. Тя пак протегна ръка към мен, още по-настойчиво.
От тъмния отвор се подадоха ръце – тънки, бледи, безполови. Те бавно и нежно се плъзнаха по тялото на Сюзан. Тя затвори очи за миг, тялото й се напрегна и бавно се отмести към вратата.
За миг ме обхвана желание – внезапно, безумно, остро като скалпел. Глад, примитивна и почти яростна нужда да я докосна, да бъда докоснат. Изгубих способност да мисля.
– Не бива – казах и пристъпих към нея.
Усетих как ръката й хваща моята. Усетих как тя със стон се притиска към мен, как ме целува хищно по устните и аз й отговорих със същата целувка, забравил за всичките си съмнения. Усетих как целувката й става отровна, когато наркотичната слюнка нахлу в устата ми и се спусна надолу по тялото. Но това вече нямаше никакво значение. Целувах я, разкъсвах дрехите й, а тя разкъсваше моите. Чуждите ръце ни помагаха, но аз вече не им обръщах внимание. Тя бяха само някакъв далечен фон в сравнение с устните на Сюзан, ръцете й, копринената й кожа и топлината под пръстите ми.
В това нямаше никаква романтика, а единствено животинска страст. Блъснах я към обляната в бледа червена светлина стена, а тя ме обгърна с тялото си. Притиснах се към нея, внезапно ме изпълни усещането за коприна и мед и трябваше да се боря, за да запазя контрол върху себе си. Отметнах главата си назад…
Тя потрепери и както винаги, ме ухапа. Зъбите й се сключиха върху гърлото ми, а болката от ухапването беше последвана от наркотично блаженство, подобно на онова след целувката й, но по-пълно. По тялото ми се разля блажена отпуснатост и аз почувствах как тялото ми реагира, изгубих всякакви остатъци от самоконтрол, притиснах се още по-силно към нея. Изпълваше ме все по-голям екстаз, бавно се плъзнах надолу по стената. Вече не можех да управлявам тялото си, мускулите ми станаха меки като желатин. Сюзан ме възседна, жадно притиснала устни към шията ми, и започна да се движи в ритъм.
Удоволствието от вампирската отрова размекна мислите ми и те се освободиха от плътта ми, понесоха се нагоре. Погледнах надолу към тялото ми, което се намираше под Сюзан, все още облегнато на стената, с празен поглед. Видях как нейното тяло започва да се променя, да се усуква и опъва. Видях как кожата й се къса и се разделя на две, и отвътре изпълзява нещо черно и ужасяващо, с изпъкнали черни очи и хлъзгава черна кожа. Устата му беше омазана с кръв – моята кръв.
Тварта застина объркано, гледайки надолу към трупа ми. И когато съзнанието ми започна да се отдалечава, тварта отметна назад главата си върху тънката змийска шия и нададе нечовешки стон, изпълнен с болка, ярост и копнеж.
Извиках и се събудих, облян в студена пот. Мускулите ми бяха вкочанени и ме боляха.
Дишайки тежко, огледах стаята. Устните ми все още бяха изтръпнали от целувките, а кожата – настръхнала от сънуваните ласки.
Заставих се да се надигна със стон и да се дотътря до душа. Понякога се радвам, че спрях топлата вода, защото по този начин сигурно съм предотвратил някой нещастен случай. Е, това превръща къпането през зимата в мъчение, но понякога нищо не може да помогне повече от един студен душ.
Съблякох се и постоях известно време под ледената вода, треперейки. И то не само от студ. Имаше много причини да треперя. Първо, от неудържима и глупава похот. Душът успя да я смекчи. Не ме разбирайте погрешно. Не съм някакъв сексманиак. И това, което ме убива, съвсем не е липсата на секс със Сюзан, а самото й отсъствие. Но в редките моменти по време на проклетите сънища хормоните ми – независимо от моите желания – се държат така, сякаш искат да наваксат всичко пропуснато.
На второ място, треперех от страх. Кошмарите ми, от една страна, може да са само похотливи сънища, но от друга страна, са и предупреждение. Проклятието на Сюзан можеше да я убие и да унищожи мен. Не можех да забравя това.