Боб потъна в смаяно мълчание за почти минута. Химикалката ми скърцаше по хартията. Накрая Боб изтърси:
– Маб? Маб ли, Хари?
– Да.
– Кралицата на въздуха и мрака. Тази Маб?
– Да – повторих аз раздразнено.
– И тя е твой клиент?
– Да, Боб.
– И тук е моментът да те попитам защо не посветиш времето си на нещо по-безопасно, макар и по-скучно. Като слагането на супозитории на бесни горили.
– Обичам предизвикателствата – отвърнах аз.
– А може би не обичаш, поне не и в конкретния случай – отбеляза доброжелателно Боб. – Хари, казвал съм ти го хиляди пъти. Не се забърквай с Ший. Това винаги се оказва по-сложно, отколкото предполагаш.
– Благодаря ти за съвета, черепче. Нямах особен избор. Лий й е продала дълга ми.
– Тогава е трябвало да й предложиш нещо в замяна на свободата си – настоя Боб. – Сещаш се, да откраднеш някое бебе за нея или нещо подобно…
– Да открадна бебе? И без това си имам достатъчно неприятности.
– Ами ако не се правеше постоянно на толкова примерен…
Потърках носа си с палец. Разговорът се очертаваше да бъде от онези, които ми докарват главоболие.
– Виж, Боб, нека да не се отклоняваме от темата, а? Нямаме много време, така че нека да се хващаме за работа. Трябва да знам защо му е на някого да бута Руел по стълбите.
– Не е трудно да се предположи, Хари – отвърна Боб. – Може би защото той беше Летен рицар?
Химикалката падна от пръстите ми и се търкулна по масата.
– Ха! – възкликнах аз. – Сигурен ли си?
– А ти как мислиш? – отговори Боб саркастично.
– Хм – казах аз. – Това означава неприятности. Това означава…
– Това означава, че нещата при Ший са много по-сложни, отколкото си предполагал. Ех, да беше те предупредил някой да не бъдеш идиот и да внимаваш, като сключваш сделки с тях.
Погледнах навъсено черепа и взех химикалката си.
– Как мислиш, колко съм загазил?
– Доста – отговори Боб. – Дворовете на Ший дават голяма власт на рицарите. Те са корави типове.
– Не знам много за тях – признах си аз. – Те са един вид представители на феите, нали?
– Не казвай това пред тях, Хари. Това ще им се хареса не повече, отколкото ако ги наречеш маймуни.
– Просто ми кажи с какво си имам работа.
Светлинките в очните кухни на Боб се стесниха, докато почти не изчезнаха, после пак припламнаха и черепът заговори.
– Рицарят на Ший е смъртен – каза Боб. – Той е шампион на един от дворовете на Ший. Притежава властта на благородник в своя двор и е единственият, на когото му е позволено да се намесва в дела, които не са директно свързани с Ший.
– Тоест?
– Тоест ако някоя от кралиците желае смъртта на някой външен, го постига чрез рицаря си.
Намръщих се.
– Чакай малко. Искаш да кажеш, че кралиците не могат да убият лично никой, който не е от техния двор?
– Е, разбира се, не и в случай че жертвата направи нещо глупаво като например сключване на публична сделка, без дори да се опита да замени откраднато бебе за…
– Отклоняваш се от темата, Боб. Кажи ми трябва ли да се опасявам, че този път може да бъда убит?
– Разбира се, че трябва – отговори Боб бодро. – Това означава просто, че на кралиците не им е позволено лично да ти отнемат живота. Но нищо не им пречи например да те подмамят в плаващи пясъци и да те гледат как потъваш или да те превърнат в елен и да насъскат кучетата против теб, или да те приспят за няколкостотин години, такива неща.
– Знаех си, че е твърде хубаво, за да е истина. Обаче ако Руел е бил Летен рицар, Маб не би могла да го убие, нали? Тогава защо е заподозряна?
– Защото може да го е направила индиректно. Освен това, Хари, има вероятност убийството на Руел изобщо да не безпокои Ший. Те си сменят рицарите като картонени чашки. Подозирам, че може да ги притеснява нещо друго. Единственото, за което ги е грижа.
– Силата – предположих.
– Виждаш ли, когато поискаш, можеш да си използваш мозъка.
Поклатих глава.
– Маб каза, че нещо е било откраднато и че аз ще разбера какво е това нещо – промърморих. – Предполагам, че то е същественото. За каква сила говорим?
– Един рицар на Ший не е лесен противник, Хари – изрече Боб със сериозен тон.
– Значи, говорим за голямо количество безследно изчезнала магия. Огромна кражба на сила. – Почуках с химикалката по масата. – Откъде идва тази сила?
– От кралиците.
Намръщих се.
– Кажи ми, ако се отклоня от следата. Ако силата идва от кралиците, значи, е част от тях, нали? Ако рицарят умре, тя би трябвало да се върне при своята кралица като опънат ластик.