Обърнах се към Били и го погледнах. Вълкът отиде при изоставения си клин, последва кратко проблясване и той отново се превърна в гол младеж. Имаше два дълги разреза върху лицето си, успоредно на челюстта. Към врата му се спускаше тънка струйка кръв. Движенията му бяха малко сковани, но това беше единствената индикация, че изпитва болка.
– Добре ли си? – попитах го аз.
Той кимна и намъкна клина си, а после и тениската.
– Аха. Какво беше това, по дяволите?
– Гул – отговорих. – Вероятно от клана на Ла Шез. Те си сътрудничат с Червения двор и не ме харесват особено много.
– И защо да не те харесват?
– Няколко пъти съм им създавал неприятности.
Били вдигна долната част на тениската си и я притисна към раните на лицето си.
– Не очаквах ноктите.
– Много коварно действат.
– Ха, гул. Мъртъв ли е?
Поклатих глава.
– Жилави са като хлебарки. Възстановяват се от почти всякакви наранявания. Можеш ли да вървиш?
– Аха.
– Хубаво. Да се махаме от тук.
Тръгнахме към костенурката. Пътьом вдигнах чувала с жабите и ги изтръсках обратно на земята. После сложих до тях тази, която държах, и избърсах дланта си в тревата.
Били ме изгледа накриво.
– Защо ги пускаш?
– Защото са истински.
– Откъде знаеш?
– Тази, която държах, се изцвъка в шепата ми.
Пуснах Били в Синята костенурка и влязох от другата страна. Първо измъкнах изпод седалката си походната аптечка и му я подадох. Били си направи тампон и го притисна към лицето си, гледайки към жабите.
– В такъв случай, значи, нещата са зле?
– Аха – потвърдих аз. – Нещата са зле. – Помълчах малко, после добавих: – Ти ми спаси живота.
Той сви рамене, без да ме поглежда.
– Значи, си ми уговорил среща с клиентка в три, така ли? Как беше името й? Съмърсет?
Той ми хвърли един поглед. Успя да запази каменно изражение, но очите му се усмихваха.
– Аха.
Почесах се по брадата и кимнах.
– Наистина съм се запуснал напоследък. Може би първо трябва да се приведа в приличен вид.
– Няма да е зле – съгласи се Били.
– Понякога съм голям задник – въздъхнах.
Били се засмя.
– Случва се. И ти си човек като всички останали.
Запалих костенурката. Двигателят захриптя, но успях да го съживя.
В този момент нещо удари силно по багажника. После още веднъж. И отново – този път по покрива на колата.
По мен се плъзна усещане за замайване, гадене, толкова внезапно и стремително, че ми се наложи да се вкопча във волана, за да не падна. Дочух от някъде далеч Били да ме пита дали съм добре. Не бях. Във въздуха отвън шаваше и кипеше енергия – магическите сили, които обикновено бяха подредени в гладки и спокойни структури, внезапно се бяха преобразували в шумен, разрушителен, влудяващ хаос.
Опитах се да потисна усещанията си и с усилие отворих очи. От небето се сипеха жаби. Не отделни цопвания, а порой, толкова плътен, че затъмняваше небето. И не падаха меко. Удряха се в земята като градушка, пръсваха се върху асфалта и върху капака на костенурката. Една от тях се вряза с такава сила в предното стъкло, че по него се плъзна паяжина от пукнатини. Дадох газ и се понесох по пътя. След няколкостотин ярда започнахме да се отдалечаваме от свръхестествения дъжд.
И двамата дишахме учестено. Били беше прав. Дъждът от жаби означаваше, че наближава нещо сериозно в магически смисъл. Белият съвет се събираше в града тази вечер, за да обсъди войната. На мен ми предстоеше среща с клиент, а вампирите явно бяха вдигнали залозите, нападайки ме много по-открито, отколкото се бяха осмелявали по-рано.
Пуснах чистачките. Кръвта на земноводните оставяше пурпурни ивици върху напуканото стъкло.
– Мили боже – въздъхна Били.
– Аха – кимнах аз. – Не вали, а направо се излива.
Глава 2
Откарах Били до жилището му близо до университетското градче. Съмнявах се, че гулът ще се оплаче в полицията, но за всеки случай изтрих отпечатъците върху пушката. Били я загърна в една кърпа, захвърлена на задната седалка на костенурката ми, и я взе със себе си, като обеща да се отърве от нея. Приятелката му Джорджия – стройна девойка, с един фут по-висока от него – го чакаше на терасата, облечена с тъмни шорти и яркочервено горнище на бански костюм, щедро изложила на показ придобилата впечатляващ тен кожа по начин, доста по-уверен и предизвикателен, отколкото бих предположил преди година. Боже, колко са пораснали децата.
В мига, в който Били излезе от колата, Джорджия рязко вдигна глава от книгата си и ноздрите й се разшириха. Тя се скри в къщата и го посрещна на вратата с комплект за първа помощ в ръцете си. Хвърли поглед към колата с разтревожено изражение и ми кимна. Махнах й в отговор, опитвайки се да изглеждам дружелюбен. Съдейки по изражението й, не бях успял. Те влязоха в жилището, а аз потеглих, преди някой да излезе и да започне да се социализира с мен.