Слушането не е нещо кой знае колко трудно. Даже не съм сигурен дали е напълно магическа способност. Не мога да го обясня по-добре по друг начин, освен да кажа, че съм способен да блокирам всичко, освен онова, което слушам, и да доловя неща, които бих пропуснал в нормалното ми състояние. Това е умение, което в наши дни малцина притежават и което ми е било полезно неведнъж.
Този път чух тихо басово проклятие и шумолене на хартия някъде по-нататък в коридора.
Отворих кутията за цветя и извадих от там стрелящата ми пръчка, после проверих защитната гривна на китката ми. По принцип в подобни затворени пространства бих предпочел пистолет пред стрелящата пръчка, но нямах време за обяснения на охраната или на полицията, ако ме хванеха да се промъквам в апартамента на мъртвец. Стис-нах здраво пръчката и се плъзнах безшумно по коридора, надявайки се, че няма да ми се наложи да я използвам. Не знам дали ще ми повярвате, но невинаги първият ми инстинкт е да изпепеля всичко.
Вратата на апартамента на Руел беше полуотворена и по нападалите трески си личеше, че току-що е била разбита. Сърцето ми се разтуптя. Явно някой ме беше изпреварил. От това следваше, че съм на вярна следа.
И от това следваше още, че който и да беше дошлият преди мен, едва ли щеше да ми се зарадва, като ме види.
Прокраднах се до вратата и надникнах вътре.
Тази част от апартамента, която виждах, изглеждаше като пренесена от Бейкър Стрийт 429-Б4. Тъмно дърво, изящна резба и дрехи, по-шарени от облеклото на гримирана девойка на концерт на „Кис“, изпълваха всеки инч от пространството с викторианско великолепие. По-точно, го бяха изпълвали. Сега помещението изглеждаше разнищено. Всички чекмеджета бяха извадени и изпразнени на пода. Един стар корабен сандък лежеше странично, с изтръгнат капак, а съдържанието му беше пръснато по килима. През отворената врата на спалнята се виждаше, че и в нея са действали по същия груб начин. Там целият под беше застлан с дрехи и парчета от изпочупена декорация.
4 Неточна препратка към апартамента на Шерлок Холмс, който се намира на Бейкър Стрийт 221-Б. – Б. пр
Мъжът в апартамента на Руел изглеждаше като модел от обложката на рапърски албум. Издигаше се на една педя над мен и не можех да определя къде свършват раменете му и започва вратът му. Носеше стари оръфани панталони, пуловер с дупки на лактите и шапка, която изглеждаше като онези, които са носели клошарите по време на Великата депресия – кръгло бомбе, украсено с тъмносива лента. В едната си огромна ръка стискаше кожена чанта, а с другата пъхаше вътре малки хартийки, вероятно каталожни картички, които вземаше от поставена на старо бюро кутия за обувки. Торбата вече беше претъпкана, но той продължаваше да натиква вътре хартийките с резки, нервни движения. Промърмори още нещо под нос, взе ролодекса от бюрото и също го напъха в торбата.
Отдръпнах се от вратата и облегнах гърба си на стената. Нямах време за губене, но трябваше и да обмисля какво да правя. Ако някой беше влязъл в апартамента на Руел, за да задигне някакви книжа, това означаваше, че Руел е криел някакво важно доказателство. Следователно трябваше да проверя какво беше прибрал Кинг Конг в торбата си.
Някак се съмнявах, че той ще ми го покаже, ако го помоля учтиво, но не ми харесваше и алтернативата. В толкова тясно пространство и при наличието на други обитатели наблизо не смеех да използвам моята буммагия. Буммагията, или призоваването, е много трудна за усъвършенстване и аз не съм много добър в нея. Дори и използвайки стрелящата си пръчка за фокусиране, предишния път бях успял да причиня големи поражения на множество сгради. Имах късмет, че изобщо останах жив. Не исках да рискувам отново, освен ако не бъда принуден.
Естествено, можех просто да се хвърля върху горилата и да се опитам да му взема торбата. Подозирах, че това щеше да ми разкрие цяла нова реалност на физически дискомфорт, но нищо не ми пречеше да опитам.
Хвърлих още един поглед на главореза. Той беше вдигнал небрежно с едната си ръка дивана, тежащ поне двеста фунта, и гледаше под него. Отново се отдръпнах от вратата. Не, идеята не беше добра. Определено не беше добра.
Подъвках още известно време устните си, после пъхнах стрелящата пръчка обратно в кутията, оправих фирмената шапка върху главата си, отстъпих от стената и почуках на полуотворената врата.
Главата на горилата се обърна към мен заедно с раменете му. Той ми се озъби ядосано.
– Доставки на цветя по домовете – казах, опитвайки се да звуча непринудено. – Имам пратка за господин Руел. Ще се подпишете ли за получаването й?