Главорезът ме изгледа свирепо изпод навеса на огромните му вежди.
– Цветя? – попита той около минута по-късно.
– Да, приятел – потвърдих аз. – Цветя. – Влязох в стаята и тикнах бележника с фактурите под носа му, и лениво съжалих, че не съм си купил някаква дъвка. – Подпиши се тук, долу.
Той ми хвърли още един навъсен поглед, но взе бележника.
– Руел го няма.
– А мен какво ме интересува. – Подадох му химикалка с другата си ръка. – Ти само се подпиши и изчезвам.
Този път той изгледа свирепо първо химикалката, после мен. След това остави торбата си на масичката за кафе.
– Е, добре.
– Страхотно.
Пристъпих покрай него и оставих кутията на масичката. Той стисна химикалката в юмрука си и се наведе над бележника. През това време аз бръкнах в чантата, напипах първата ми попаднала хартийка, малко по-голяма от карта за игра, и я стиснах в юмрука си. Успях да прибера ръката си, преди той да приключи с подписа, да изръмжи и да се обърне, подавайки ми бележника.
– А сега се разкарай – нареди той.
– Можеш да си сигурен, че ще го направя – уверих го аз. – Благодаря.
Обърнах се и понечих да си тръгна, но ръката му се стрелна към мен и пръстите му стиснаха китката ми като стоманени окови. Погледнах назад. Главорезът беше присвил очи, а ноздрите му бяха разширени.
– Не надушвам цветя – изръмжа той.
Стомахът ми се сви, но направих последен опит да блъфирам.
– Какви ги говорите, господин ъъъ... – Погледнах надолу към бележника. – ...Грум?
Господин Грум?
Той се наведе към мен и отново наду ноздрите си, този път шумно поемайки си въздух.
– Надушвам магия. Надушвам магьосник.
Усмивката започна да се изтрива от лицето ми.
– Ъъъ…
Грум ме хвана с ръката за гърлото и ме повдигна от земята с нечовешка сила. Полезрението ми се стесни до замъглен тунел и бележникът изпадна от пръстите ми. Направих безполезен опит да се съпротивлявам. Очите му отново се стесниха и той бавно изви устни, показвайки зъбите си.
– Не трябваше да се забъркваш в неща, които не ти влизат в работата. Който и да си ти. – Пръстите му започнаха да притискат гърлото ми и мисля, че чух как нещо изпуква. Надявах се, че са ставите му, а не моята трахея. – Който и да си бил.
Беше твърде късно да използвам защитната си гривна, а стрелящата ми пръчка лежеше в кутията на масичката за кафе, извън досега ми. Вече започваше да ми тъмнее пред очите, когато бръкнах в джоба си, в търсене на единственото ми останало оръжие. Молех се предположението ми да е правилно.
Напипах в джоба си стария железен пирон, стиснах го колкото можех по-здраво и го забих в ръката на Грум, под лакътя. Пиронът проникна в плътта му.
Той изрева гърлено – от басовото мучене стените се разтресоха. Олюля се и ме отхвърли от себе си. Врязах се във вратата на спалнята на Руел, отворих я и отлетях нататък. Провървя ми – приземих се върху леглото, вместо върху дървените колони от двете му страни. Ако бях уцелил някоя от тях, сигурно щях да си строша гръбнака. Отскочих, ударих се здравата в стената и пак паднах върху леглото.
Вдигнах поглед и видях, че Грум изглежда много по-различно, отколкото преди малко.
За разлика от горилите в криминалните филми, той сега носеше единствено кожена превръзка около бедрата си – и нищо друго. Кожата му беше придобила тъмночервен оттенък и се беше покрила с гъста козина. Ушите му стърчаха от двете страни на главата му като сателитни чинии, а лицето му се беше сплескало, наистина като на горила. Височината му се беше увеличила и сега беше поне дванайсет фута. Налагаше му се да стои приведен и въпреки това раменете му опираха в десетфутовия таван.
Той изрева още веднъж, изтръгна пирона от ръката си и го захвърли настрани. Пиронът проби стената, оставяйки отвор с дебелина колкото палеца ми. Грум се обърна към мен, показа зъбите си, които сега бяха огромни и остри, и пристъпи към мен. Паркетът изскърца под тежестта му.
– Огре! – изпъшках аз. – Мамка му! – Протегнах ръка към стрелящата си пръчка и напрегнах волята си. – Ventas servitas!5
5 Ventas servitas – заклинание на Хари Дрезден, с което се призовават силите на ветровете. – Б. пр.
Внезапно извилият се вихър изтръгна кутията за цветя от масичката и я запрати към мен. Тя се удари болезнено в гърдите ми, но аз я грабнах, измъкнах стрелящата си пръчка и я насочих към приближаващия се Грум. Заредих солидно пръчката с волята си и върхът й засия в алено.