– Fuego!6 – изревах, освобождавайки енергията.
6 Заклинание на Хари Дрезден, което предизвиква унищожителна огнена атака. – Б. пр.
Огнена колона с дебелината на юмрука ми се устреми към Грум и го удари право в гърдите.
Това не го забави дори за секунда. Кожата му изобщо не гореше – дори козината му не започна да дими. Огънят ми се разля по тялото му и не му причини абсолютно никаква вреда.
Грум с усилие се вмъкна през тясната врата на спалнята, като при това откачи касата, и вдигна юмрука си. Стовари го върху леглото, но аз не останах да го изчакам. Претърколих се и се метнах в процепа между леглото и стената. Той се протегна към мен, но аз се отблъснах с крака от стената, врязах се с чело в краката му и запълзях към вратата.
Почти успях. В последния момент нещо тежко и твърдо ме удари в краката и ме повали на пода. Едва успях да съобразя, че Грум е запратил по мен антикварно викторианско кресло, наподобяващо трон.
Секунда по-късно почувствах и болката от удара, но възобнових пълзенето си към вратата. Подът се тресеше под стъпките на настигащото ме огре.
– Каква е тази врява? – разнесе се възмутен женски глас от коридора. – Вече се обадих на полицията, да знаете! Омитайте се, ако не искате да ви приберат!
Грум се спря. Видях как върху маймунската му физиономия се изписват разочарование и гняв. Той изрева, прескочи ме и взе торбата си от масичката. Когато се насочи към вратата, аз се изтърколих встрани от пътя му. Беше достатъчно грамаден, за да ми строши гръдния кош, ако ме настъпи, и нямах никакво намерение да го улеснявам.
– Извади късмет – изръмжа огрето. – Но пак ще се срещнем.
Очертанията на тялото му се размиха, той се смали и се превърна в обикновения бандит, какъвто беше преди малко. Намести бомбето на главата си и тръгна към вратата, като понечи да ме ритне на прощаване. Изтъркалях се още по-надалече и когато погледнах назад, той вече беше изчезнал.
– Е? – настоя същият глас. – Какво ще правите, хулигани? Махайте се от тук!
Някъде навън изви полицейска сирена. Изправих се, олюлях се и се облегнах на стената, за да не падна. С другата си ръка измъкнах от джоба си смачканата хартийка, която бях откраднал от торбата на Грум.
Не беше хартийка. Беше снимка. Нищо особено – обикновена моментна снимка. Прошареният Руел стоеше пред Магическия замък в един от диснилендите.
Бяха го наобиколили няколко млади хора – усмихнати, загорели от слънцето и явно щастливи. Сред тях имаше висока девойка с широк врат, протрити дънки и коса, боядисана в мътнозелено. Върху грубото й грозновато лице се беше разляла широка усмивка. До нея стоеше девойка от онези, които ги снимат в каталозите за долно бельо – дългокрака, с всички съблазнителни извивки по тялото си. Носеше къси шорти и блузка. И нейните коси имаха зелен оттенък, но по-наситено зелено, като пролетна трева. От другата страна на Руел стояха двама младежи. Единият беше нисък, набит тип с козя брадичка и слънчеви очила. Беше направил заешки ушички на спътника си – дребен, слаб човек с бронзов тен и почти избелели руси коси.
Кои бяха те? Какво правеше Руел с тях? И защо Грум толкова беше бързал да махне снимката им от апартамента на Руел?
Сирените се приближаваха и ако не исках да бъда арестуван от някой добронамерен служител на чикагската полиция, трябваше да изчезвам. Потърках продължаващото да ме боли гърло, намръщих се на режещата болка в гърба ми и си тръгнах, продължавайки да се чудя за снимката.
Глава 12
Измъкнах се от стария жилищен блок и се върнах при Синята костенурка, необезпокояван от никакви нападатели – нито хора, нито не-хора. Когато потеглях, покрай мен премина патрулна кола с пусната сигнализация. Подкарах с умерена скорост, стараейки се треперенето на ръцете ми да не се отразява на посоката на движение. Сигурно съм се справил добре, защото никой не се впусна да ме преследва. Още една точка в полза на добрите момчета.
Сега вече имах време да помисля, макар и да не бях сигурен, че ми се иска. Бях отишъл в апартамента на Руел за всеки случай, без да разчитам да намеря нещо важно, ако изобщо намеря нещо. Но ми беше провървяло. Бях се оказал не само на нужното място, но и в точния момент. Явно някой искаше да скрие нещо оттук – или снимки като тази, която бях намерил, или някакви документи. Сега трябваше да изясня какво точно беше събирал там Грум или – което беше не по-малко важно – за какво му е трябвало да унищожава някакви останали у Руел улики. Без да узная това, нямаше и как да науча за кого е работил – огретата не се отличават с инициативност. И като се имаше предвид случилото се, би било наивно да предполагам, че главорезът тежка категория от Страната на феите е действал самостоятелно в дома на покойния.