Ейс вече беше извадил от джоба си малокалибрен полуавтоматичен пистолет, но жената му изръмжа:
– Не ставай глупав! Ще ни убият всичките.
– Дравейте, ора – казах аз, в опит да поздравя. Устата ми беше изтръпнала, а езикът ми сякаш беше станал по-тежък от олово. – Почаайте амо екунда.
Фикс подскочи, посочи ме и изписка:
– Опитва се да ни омагьоса!
Жената ме изрита в ребрата достатъчно силно, че да ми изкара въздуха. После ме хвана за колана, изпъхтя от усилие и ме вдигна във въздуха. Приземих се на десет фута от нея в един контейнер за боклук, сред хрущящи картонени кутии и вонящи отпадъци.
– Да бягаме! – изръмжа жената. – По-живо!
Полежах една минута в боклука, опитвайки се да си поема дъх. Звукът от трите чифта тичащи крака постепенно заглъхна нататък по уличката.
Вече почти бях успял да седна, когато иззад ръба на контейнера се подаде нечия глава, неясна в сенките. Сепнах се и изстрелях напред лявата си ръка, същевременно зареждайки с енергия защитната гривна. Щитът се получи твърде голям и там, където докосна стената на контейнера, се разлетяха искри, но под светлината им видях чия е главата.
– Хари? – обади се Били Върколака. – Какво правиш тук?
Свалих щита и му подадох ръка.
– Търся заподозрени.
Той се намръщи и ме издърпа от боклука. Постоях няколко секунди, олюлявайки се, докато световъртежът ми намали скорост. Били ме придържаше с едната си ръка.
– И намери ли?
– Май да.
Били кимна и ме огледа.
– Кога го реши – преди да те ударят в лицето и да те хвърлят в боклука, или след това?
Аз изтупвах утайката от кафе от дънките си.
– Аз казвам ли ти как да си вършиш работата?
– Всъщност да, постоянно.
– Добре, добре – промърморих аз. – Донесе ли пица?
– Да – отвърна Били. – В колата е. Защо?
Изтупах разрошената си коса, с надеждата да махна от нея утайката от кафе. После тръгнах обратно към сградата.
– Защото трябва да подкупя някого – поясних, поглеждайки през рамо към Били. – Ти вярваш ли във феите?
Глава 13
Били държеше пицата в ръце, докато аз рисувах с тебешир кръг върху асфалта.
– Хари – каза той, – какво би трябвало да направи това?
– Почакай малко – казах. Не бях довършил кръга, но взех кутията с пицата. Отворих я, взех едно парче и го сложих в центъра на кръга, върху салфетка. После намазах пицата с кръв от сцепената си устна, след което довърших кръга, без да го затварям със заклинание. – Много просто – обясних. – Подмамвам фея по-близо до пицата. Той я помирисва, нахвърля й се и започва да яде. Докато го прави, ще погълне малко от кръвта ми, което ще даде достатъчно енергия, за да се затвори кръгът около него.
– Аха – рече Боб със скептично изражение. Той взе друго парче от пицата и го поднесе към устата си. – И тогава ще измъкнеш от него информация?
Взех парчето от ръката му, сложих го обратно в кутията и я затворих.
– А после ще го подкупя за информацията. Не хаби пицата.
Били ме изгледа навъсено, но остави пицата на мира.
– А аз какво да правя?
– Ще седиш тихо и ще внимаваш да не ме удари още някой по главата, докато разговарям с Тут-тут.
– Тут-тут? – попита Били, повдигайки вежда.
– Гръм и мълния, Били, не им избирам аз имената. Просто стой тихо. Ако заподозре, че наблизо има и други смъртни, може да се изнерви и да избяга, преди да успея да го хвана.
– Е, щом така казваш... – въздъхна Били. – Просто се надявах, че мога да помогна с нещо повече от доставката на пица.
Прекарах пръсти през косата си.
– Още не знам за какво друго може да потрябва помощта ти.
– Бих могъл да проследя онези тримата от снимката, която ми показа.
Поклатих глава.
– Най-вероятно просто са се качили на колата и са отпътували.
– Аха – каза той, опитвайки се да звучи търпеливо. – Но ако засека миризмата им сега, това може да ми помогне да ги намеря по-късно.
– А! – казах аз, чувствайки се пълен глупак. Е, добре, не бях погледнал на нещата от този ъгъл. – Добре, ако искаш. Само ще внимаваш, нали? Не знам какво друго може да дебне наоколо.
– Добре, мамо – отвърна Били.
Остави кутията с пицата върху един затворен контейнер за боклук, тръгна нататък по уличката и се скри зад ъгъла.
Аз изчаках да изчезне от погледа ми и си намерих място в сенките, където да се скрия. После затворих очи за малко, концентрирайки се, и прошепнах името на нужния ми фей.
Всяко разумно същество си има име – специфичен набор от звуци, свързани с неговата същност. Ако владеещ магията знае името на някого, той може да използва това име, за да отвори магически канал към притежателя му. Така например призовават демоните в света на смъртните. Назовете името на някого – и ще се свържете с него; ако сте магьосник, ще придобиете власт над него, без значение къде по света се намира.