Контролирането на не-човек чрез името му е раздел от магията със съмнителна репутация; оттам има само една крачка до овладяването на волята на друго смъртно същество. Според Седемте закона на магията на Белия съвет това е углавно престъпление, което се наказва максимално строго, без никаква снизходителност.
Имайки предвид колко много ме обича Съветът, аз съм направо параноик относно нарушаването на който и да е от Законите на магията, така че, докато произнасях името на фея, добавих само трошица принуда – точно толкова, колкото ненатрапливо да привлека вниманието му, да го накарам да се заинтересува от това, какво може да има в тази уличка. Прошепнах името на фея и зачаках в сенките.
След около десет минути от небето по спирала се спусна нещо средно между колибри и метеорит – блестящо кълбо от синьо-бяла светлина. То кацна на земята и светлината помръкна дотолкова, че вече се виждаше дребната фигура на фея Тут-тут.
Тут беше висок около шест инча. Косата му наподобяваше пухчетата на глухарче, а от раменете му се издигаха две полупрозрачни крилца като на водно конче. Във всичко останало той приличаше на човек, а в чертите му се забелязваше отглас от красотата на повелителите на Страната на феите, Ший. На главата си носеше шлем, наподобяващ пластмасова кутия от кока-кола. Той се държеше на мястото си благодарение на връвчица, прекарана под брадичката на фея. Светловиолетовата му коса, подаваща се изпод шапката, почти закриваше очите му. В ръката си държеше копие, направено от стар жълт молив втори размер и игла от карфица. На кръста му, мушната под друга връвчица, висеше синя пластмасова коктейлна сабичка.
Тут се приземи предпазливо край пицата, сякаш блуждаещата светлинка не беше предупредила всеки наоколо за присъствието му. После я обиколи отдалече, като се оглеждаше, заслонил очите си с ръка, за да ги предпази от светлината. След това вдигна ръка във въздуха, стис-на дребния си юмрук и няколко пъти го свали и вдигна отново.
Веднага още половин дузина подобни кълбенца се спуснаха на земята, всяко светещо в различен цвят и носещо фея в центъра си. Те се придържаха повече или по-малко заедно и носеха оръжия, взети от някоя ученическа чанта.
– Кап’тан! – изписка Тут-тут. – Преброй се!
Най-близката до Тут фея зае стойка мирно, плесна се с ръка по челото, после се завъртя рязко наляво и извика:
– Лей Тнант, тук!
Осветена в пурпурно фея също застана в стойка мирно, плесна се по челото, после се обърна към съседната фея и изръмжа:
– Сър Жант, тук!
Продължиха нататък по редицата, през „Къ Прал“, „Първи Рет Ник“ и накрая – до „Втори Рет Ник“, който измарширува до Тут-тут и докладва:
– Всички са тук, Генерален, и са гладни!
– Много добре – излая Тут-тут. – Атака!
Всички феи нададоха радостни писъци, нахвърляха оръжията си и скочиха към парчето пица.
Веднага щом започнаха да ядат, магическият кръг се затвори около тях с едно едва доловимо „пук“. Реакцията беше незабавна. Феите нададоха пронизващи викове и се издигнаха с бръмчене във въздуха. Заудряха се в невидимата стена, изхвърляйки фонтани от искри. Продължиха да се мятат във въздуха, докато Тут-тут не се приземи. Погледна към останалите феи и започна да вика:
– Мирно! – изрева той. – Мирно!
Останалите феи застинаха във въздуха. Явно не можеха да останат там, без малките им крилца да продължат да пърхат, защото всички просто изпопадаха на земята, надавайки охкания и вдигайки облачета от светещ фейски прашец.
Тут-тут вдигна своето копие молив и се приближи до самия край на кръга, гледайки към уличката.
– Хари Дрезден? Ти ли си?
Излязох от скривалището си и кимнах.
– Аз съм. Как си, Тут?
Очаквах порой от жестоки, но напразни закани. Във всеки случай така се държеше Тут обикновено. Вместо това той изсъска и се наведе, приготвил копието. Останалите феи също намериха оръжията си и се наредиха до Тут.
– Не можеш да ни вземеш – заяви Тут. – Още не сме призовани и докато това не стане, не принадлежим на никого.
Опулих се.
– Призовани? Тут, за какво говориш?
– Ние не сме глупаци, емисарю – каза Тут-тут. – Знам какъв си. Мога да усетя миризмата на Студената кралица по теб.
Зачудих се дали правят дезодоранти с такава миризма. Вдигнах ръка в успокоителен жест.