Тези събития вероятно бяха привлекли вниманието на всички видове същества.
Поклатих глава.
– А Лятната дама? Тя също ли е в града?
Тут облегна юмруци на хълбоците си.
– Е, очевидно, Хари. Ако Зимата дойде тук, Лятото трябва също да го направи, нали?
– Очевидно – съгласих се аз, усещайки, че схващам малко бавничко. Не бях във форма. – Къде мога да я намеря?
– Тя е на върха на една от високите сгради.
Въздъхнах.
– Тут, това е Чикаго. Тук високите сгради са доста.
Тут примигна към мен, после се намръщи за малко и отново грейна.
– Онази, която е точно до една пицария.
Главата ме заболя още повече.
– А какво ще кажеш да ме отведеш дотам?
Тут вирна малката си брадичка и се нацупи.
– И да изпусна пицата? Няма начин.
Стиснах зъби.
– Тогава накарай някой друг да ме отведе. Сигурно познаваш някой подходящ.
Тут смръщи лице. Подръпна едното си ухо, но това явно не му помогна да си спомни, защото той започна да трие единия си крак в прасеца на другия, после пообикаля малко в кръг, преди отново да се върне пред мен с по-ярък нимб от светлинки.
– Аха! – пропя той. – Да! Мога да ти дам водач! – Насочи пръст към мен. – Но само ако няма повече въпроси, Хари. Пица, пица, пица!
– Първо водачът – настоях аз. – После пицата.
Тут размаха ръце и крака така, сякаш искаше да ги изтръска от себе си.
– Да, да, да!
– Договорихме се – казах.
Отворих кутията с пицата и я оставих върху затворения контейнер за боклук. После пристъпих към кръга, наведох се и със замах на ръката ми и усилие на волята го отворих.
Феите нададоха възторжени писъци и няколко варианта на „ура“ и профучаха край мен толкова бързо, че оставиха след себе си конус от бушуващ въздух, който ми разроши косата още повече и помете боклука по уличката. Нахвърлиха се върху пицата със същото удоволствие, както и при първото парче, но сега изяждането им отне доста повече време.
Най-накрая Тут се издигна във въздуха пред лицето ми и протегна към мен малката си длан. След миг в нея падна нещо, което изглеждаше като изхвръкнала от лагерен огън искра. Тут изрече нещо на непознат за мен език и светлинката запулсира и затрептя в отговор.
– Точно така – кимна Тут на светлинката. Вгледах се по-отблизо и видях, че това всъщност е много дребна фигурка с размерите на мравка. Още една фея. Светлинката пак запулсира и затрептя, Тут кимна и се обърна към мен. – Хари Дрезден – рече Тут-тут, повдигайки дланта си по-високо, – това е Елидий. Тя ще ми върне една услуга и ще те отведе първо до Зимната дама, а после и до Лятната. Доволен ли си?
Погледнах намръщено мъничката фея.
– Тя разбира ли ме?
Елидий тропна с мъничкото си краче. Светлината около нея проблесна яростно два пъти.
– Да – преведе Тут-тут. – Две припламвания означават „да“, а едно – „не“.
– Две за „да“, едно – за „не“ – промърморих аз.
Тут се намръщи.
– Или едно за „да“ и две за „не“? Все не успявам да го запомня.
При тези думи той се обърна и се метна отново в купчината светлинки, унищожаващи пицата.
На Елидий й трябваха няколко секунди, за да възстанови равновесието си, нарушено от миниатюрния цик-лон, останал след отлитането на Тут–тут, след което тя полетя надолу в спирала и кацна върху носа ми. Събрах поглед, за да я погледна.
– Хей – казах, – да ти приличам на диван?
Две припламвания.
Въздъхнах.
– Добре, Елидий. Искаш ли пица, преди да тръгнем?
Отново две припламвания, по-ярки. Мъничката фея излетя във въздуха и се присъедини към облака около пицата.
Откъм уличката се чуха стъпки и от тъмнината се показа Били, който тъкмо придърпваше суитшърта си надолу върху мускулестия си корем. Почувствах лек прилив на глупава завист. Аз нямам мускулест корем. Не че имам шкембе или нещо такова, но нямам и стоманени мускули. Нямам дори бронзови, а може би и пластмасови.
Били зяпна пицата за момент и каза:
– Леле! Зрелището си го бива. Като в „Челюсти“ е.
– Аха – съгласих се аз. – Не ги гледай твърде дълго. Светлинките на феите могат да действат дезориентиращо на човешката психика.
– Схванах – рече Били и обърна поглед към мен. – Какво стана? Постигна ли каквото искаше?
– Да – отвърнах аз. – А ти?
Той сви рамене.
– Една градска уличка не е най-доброто място, за да проследиш миризма, но мога да ги разпозная, ако съм в другия си облик. Миризмата им не е съвсем обичайна.