– А когато улицата потънела?
– Построявали нова отгоре. Общо взето, под познатите ни улици има цял един град. Имали са големи проблеми с плъховете и бездомниците, криещи се там.
– Но вече нямат? – попита Били.
– Плъховете и бездомниците са били прогонени от други създания. Може да се каже, че тук, долу, има цяла една миниатюрна цивилизация. И тъй като тук никога не попада слънчев лъч, това е идеално място за всякакви нощни твари.
– Затова е Подземен град? – попита Били.
– Точно така – кимнах аз. – Под Чикаго е пълно с тунели. По време на Втората световна война тук са поместили „Проект Манхатън“ – тук са разработили атомната бомба.
– Звучи ободряващо. Много ли си идвал тук?
– Бога ми, не – поклатих глава. – Тук живеят всякакви гадости.
Били се намръщи.
– Като например?
– Най-различни. Такива, каквито няма да срещнеш често на повърхността. Твари, за които дори магьосниците не знаят почти нищо. Гоблини, земни духове, уирми, твари, които даже нямат имена. Плюс обичайната сган. Вампирите понякога се укриват тук през деня. Тролите също. Плесени и гъби, които не се срещат в нормалния свят. И какво ли още не.
Били замислено прехапа устни.
– Значи, ни водиш в лишен от светлина лабиринт, пълен със злобни феи и чудовища?
Кимнах.
– Може да има и остатъчна радиация.
– Господи, ти си много забавен тип, Хари.
– Ти си този, който напираше да помага. – Пръстите ми напипаха малка вдлъбнатина в стената и когато я натиснах, част от стената с изщракване се отмести. Зад нея се откри проход към още по-голяма тъмнина. – Ха – казах доволно аз. – Ето го.
Били понечи да прекрачи прага, но аз сложих ръка на рамото му и го спрях.
– Почакай. Има още нещо, което трябва да узнаеш.
Били се намръщи, но спря.
– Имаме си работа с феи. Може би ще се срещнем с много Ший – тяхната аристокрация, начело със Зимната дама. Имай предвид, че те са опасни и вероятно ще се опитат да те вкарат в капан.
– Какво значи, че ще се опитат да ме вкарат в капан? – попита Били.
– Сделка – казах. – Договорка. Ще се опитат да ти предложат нещо в замяна на друго.
– Защо?
– Не знам – поклатих глава аз. – Такава им е природата. Концепцията за задължението оказва голямо влияние върху поведението им.
Били повдигна вежди.
– Затова онзи дребен тип ти помогна, нали? Защото ти беше задължен заради пицата?
– Точно така – казах аз. – Но това важи и в обратната посока. Ако дължиш нещо на него, те получават власт над теб и могат да използват магия. Основното правило при общуването с тях е да не приемаш никакви подаръци – и за бога, не им предлагай и ти никакви подаръци. Всяко нещо освен чистата размяна може да бъде прието като подкуп или обида. С дребосъци като Тут това не е опасно, но срещу аристократ на Ший може да ти струва главата.
– Добре – сви рамене Били. – Никакви подаръци. Феите са опасни. Схванах.
– Не съм приключил. Те няма да ти предлагат кутии в красиви опаковки, човече. Те са Ший. Едни от най-красивите създания. Ще се опитат да те изкарат от равновесие и да те съблазнят.
– Да ме съблазнят? Както със секс, това ли имаш предвид?
– Имам предвид всякакво задоволяване на потребнос-ти. Секс, храна, красота, музика, аромати. Каквото и да ти предложат, не го приемай, или ще станеш уязвим.
– Добре – кимна Били. – Схванах. Тръгваме ли вече?
Изгледах го внимателно. В изражението му имаше нетърпение. Поклатих глава. Не мислех, че съм успял да намеря достатъчно убедителни думи, за да опиша опаснос-тите, които вероятно ни очакваха. Поех си дълбоко дъх и кимнах на Елидий.
– Добре, Тинкърбел, да вървим.
Малката алена светлинка подскочи раздразнено и се понесе към тъмнината отвъд вратата. Били присви очи и я последва, след него тръгнах и аз. Озовахме се в тунел, едната страна на който изглеждаше направена от стари, рушащи се тухли, а втората беше смесица от полуизгнили дървени греди, почва и преплетени корени. Светлината от амулета ми едва достигаше до стените на тунела. Водачката ни продължаваше да се носи напред и на нас не ни оставаше нищо, освен да я следваме, крачейки близо един до друг.
Тунелът ни отведе до подобие на пещера с нисък свод, опиращ се на разположени на произволни места колони, купчини от срутила се почва и греди, които изглеждаха като добавени допълнително от жителите на Подземния град. Елидий направи няколко неуверени кръга във въздуха, след което се насочи надясно.