– А? – отвърнах находчиво аз.
– Потомъкът ви, магьоснико – повтори тя, усуквайки около пръста си един виолетов кичур. – Поколението ви. Първородното ви дете. И в замяна ще ви кажа онова, което искате.
– Пресни новини, златокоске. Нямам деца.
Мейв се засмя.
– Естествено, че не. Но това може да се уреди.
Това очевидно беше някакъв условен знак. Тъмният басейн с нещото като вода се развълнува, привличайки погледа ми. Вълничките шептяха, докато се плискаха в стените му.
– Какво е това? – прошепна ми Били.
Водата се раздели на две и от басейна се надигна едно момиче Ший. Тя беше висока и слаба, по бледите, голи, гъвкави извивки на тялото й се стичаше вода. Косата й беше в най-тъмните отсенки на изумруденозелено и докато тя постепенно се издигаше над басейна, очевидно изкачвайки се по някакви скрити стъпала, аз успях да се уверя, че не е боядисана. Лицето й притежаваше някаква ангелска сладникавост, като на момичето от съседната къща. Косите й прилепваха към лицето, шията и раменете й, а капките вода проблясваха и хвърляха наоколо пъстроцветни светлини. Тя протегна ръце и веднага половин дузина малки светлинки, пиксита, се появиха сякаш отникъде, носейки наметало от изумруденозелена коприна. Те го надиплиха над протегнатите ръце, но платът като че ли подчерта, вместо да прикрие голотата й. Тя погледна към масата с котешките си очи и леко наклони глава към Мейв. След това погледът й се обърна към мен.
Внезапно почувствах привличане – нещо толкова просто и трудно за противопоставяне като гравитацията. Изпитах силното желание да стана и да отида при нея, да сваля копринената й дреха и да я понеса към водата. Исках да видя как косата й се разперва като ветрило по повърхността й, да почувствам как голите й крайници обвиват тялото ми. Исках да почувствам тясното й кръстче под ръцете ми, да се въртя и извивам заедно с нея в топлата безтегловна тъмнина на басейна.
Седналият до мен Били преглътна шумно.
– Само аз ли го усещам, или тук наистина стана доста горещо?
– Тя ти го внушава – отвърнах тихо аз. Устните ми бяха леко изтръпнали. – Това е магия. Не е истинско.
– Добре – отвърна Били, но не прозвуча особено убедено. – Не е истинско.
Той се пресегна към чашата и каната с вода, но аз го хванах за ръката.
– Не. Никаква храна. Никакви питиета. Опасно е.
Били се прокашля и отново се отпусна в стола си.
– О! Добре. Извинявай.
Момичето се плъзна изящно между масите, заобиколено от блещукащи пиксита, които се стрелкаха около нея, разчесваха косата й с украсени гребени, слагаха блестящи бижута на ушите й и окачаха други на шията, китките, глезените й. Следях като хипнотизиран движението на светлинките, които ме поведоха на подробна обиколка около тялото й. Копнежът да отида при нея се засили с приближаването й, защото усетих парфюма й, свеж като мъглата над езеро при пълнолуние.
Зеленокосата жена се усмихна, без да разтваря устни, поклони се дълбоко на Мейв и произнесе:
– Милейди.
Мейв протегна ръка и улови нейната.
– Джен – промърмори тя. – Познаваш ли прочутия Хари Дрезден?
Джен се усмихна и зъбите й проблеснаха. Те бяха зелени като водорасли, спанак и прясно попарени броколи.
– Само по репутацията му.
Тя се обърна към мен и протегна ръка, повдигайки едната си зелена вежда.
Погледнах предупредително Били и се изправих, за да поема ръката на дамата Ший. Сритах го с крак и той също се изправи.
Поклоних се почтително над ръката на Джен. Пръстите й бяха хладни и мокри. Мислех си, че кожата й ще е набръчкана, но не беше. Наложи се да се преборя с желанието да целуна ръката й, да вкуся хладната плът. Успях да произнеса с равен глас:
– Добър вечер.
Дамата Ший ми се усмихна, показвайки отново зелените си зъби, и каза:
– Колко е галантен. Не го очаквах. – Тя издърпа ръката си. – И висок. – Погледът й пробяга преценяващо по тялото ми. – Харесвам високи мъже.
Почувствах как бузите ми пламват. Същата топлина плъзна и по други части на тялото ми.
– Достатъчно красива ли е за теб, магьоснико? – попита Мейв. – Нямаш представа колко много смъртни мъже са копнели да я притежават. И колко малко са почувствали прегръдката й.
Джен се засмя тихо.
– За не повече от три минути според мен.
Мейв придърпа Джен надолу, докато полуголата дама Ший коленичи до трона й. Кралицата се заигра с един от къдравите й зеленикави кичури.
– Защо не приемеш предложението ми, магьоснико? Прекарай нощта в компанията на моята дама. Не е ли това приятна изненада?