– Успокойте го – промърмори Мейв.
Джен се плъзна зад Слейт, обви шията му с ръце и приб-лижи устата си до ухото му. За миг в погледа му проблесна пламтяща омраза, след което клепачите му натежаха. Джен бавно прокара длан по ръкава на сакото му, пръстите й погалиха китката му. Пред очите ми ръката му бавно се отпусна. Миг по-късно Джен свали сакото от раменете му. Тениската му беше без ръкави; ръцете на Слейт изглеждаха здрави и мускулести – и обсипани със следи от игли. Джен протегна ръка, едно от пикситата се стрелна и й подаде хиподермична игла. Джен я заби в сгъвката на ръката му и без да спира да му шепне, натисна бавно буталото.
Очите на Слейт се обърнаха навътре и той се свлече на колене. Джен коленичи заедно с него, увита около тялото му като водорасли около плувец, без да се отдръпва от ухото му.
Мейв свали ръцете си и студеният вятър утихна. Тя притисна трепереща длан към лицето си и отстъпи назад към трона; отпусна се вдървено в него, без да отмества присвитите си очи от все по-размекващата се фигура на Слейт. Скулите й изпъкваха повече от всякога, очите й изглеждаха още по-хлътнали. Тя се вкопчи в облегалките на трона с потрепващи пръсти.
– Какво беше това, по дяволите? – прошепна Били.
– Вероятно нещо, което тук минава за учтив спор – промърморих аз. – Ставай. Тръгваме си.
Изправих се. Погледът на Мейв се стрелна към мен. Гласът й прозвуча сухо, дрезгаво.
– Сделката ни не е завършила, магьоснико.
– Но този разговор е.
– Все още не съм отговорила на въпроса ти.
– Запази отговора за себе си. Вече не ми е нужен.
– Не ти е нужен? – изненада се Мейв.
– Не ни е нужен? – попита Били.
Кимнах към Слейт и Джен.
– Наложи се да впрегнеш всичките си сили, за да го удържиш. Погледни се. Горивото ти почти се изчерпа от сблъсъка ти със собствения ти рицар. – Тръгнах да слизам по стълбите, последван от Били. – Освен това си немарлива, скъпа. Безразсъдна. Чисто убийство като това на Руел изисква план, а това не е в твоя стил.
Усетих как погледът й се забива в гърба ми като ледени игли. Не й обърнах внимание.
– Не съм ти дала позволение да си тръгваш, магьоснико – изрече тя с леден глас.
– Не съм го искал.
– Няма да забравя наглостта ти.
– Аз сигурно ще я забравя. Не е нищо особено. Хайде, Били.
Стигнах до двукрилата врата и излязох. Веднага щом и двамата се озовахме отвън, вратата се хлопна със силен трясък, който ме накара да подскоча. Възцари се внезапна, пълна тъмнина и аз започнах да се опипвам за амулета ми, докато сърцето ми подскачаше паникьосано.
Спектралната светлина от амулета ми показа първо изопнатото лице на Били, а след това и мястото непос-редствено около нас. Двукрилата врата беше изчезнала. На мястото й се виждаше само сива каменна стена.
Били издаде звук, имитиращ преглъщане. Поклати глава, зашеметен.
– Къде изчезнаха?
Допрях пръстите си върху каменната стена и я изследвах с магьосническите си сетива. Нищо. Просто скала, не илюзия.
– Да пукна, ако знам. Сигурно вратата е водела до някакво далечно място.
– Нещо като телепорт?
– По-скоро като временен вход до Небивалото – отвърнах аз. – Или пряк път през Небивалото към някое друго място на Земята.
– Доста напрегнато стана там вътре. Когато тя направи студа. Никога не съм виждал нещо такова.
– Немарлива работа – отвърнах аз. – Опитвайки се да озапти Слейт, тя вложи всичките си сили в играта с температурата. Дори дете щеше да се справи по-добре.
Били се засмя тихо.
– След всичко, което видяхме току-що, друг на наше място щеше още да трепери. А ти я оценяваш като руски съдия.
– Ами съди ме. – Свих рамене. – Тя е силна. Силата не е всичко.
Били ме погледна.
– Можеш ли да направиш същото като нея?
– Сигурно ще използвам огън.
Веждите му се изстреляха нагоре и на лицето му се изписа уважение.
– Наистина ли смяташ, че Мейв не е убийцата?
– Наистина – отвърнах аз. – Това убийство е направено така, че да изглежда като нещастен случай. Мейв очевидно има проблеми с контролирането на импулсивността си. Което не я прави точно методичен убиец.
– А Слейт?
Поклатих глава и сбърчих вежди.
– За него не съм уверен. Той е смъртен. Няма как да сме сигурни, че не ни е излъгал. Но аз намерих онова, което търсех, плюс още няколко неща в допълнение.
– Тогава защо се мръщиш?
– Защото получих само още повече въпроси. Всички ме карат да бързам. Феите не постъпват така. Те са практически безсмъртни и никога не бързат. Но и Маб, и Грималкин се опитаха да ме пришпорят. Мейв също се опита да ми приложи тактиката със сделката под натиск, сякаш нямаше време за нещо по-изтънчено.