– Трябва да поговоря с вас. Само за минутка. – Тя си пое дълбоко дъх. – Имам нужда от помощта ви.
Естествено, че имаше.
– Много е важно.
Естествено, че беше.
Главата ми отново запулсира.
– Виж какво, Мерил, и без това чинията ми вече е пълна.
– Знам – отвърна тя. – Разследвате смъртта на Рон. Мисля, че мога да ви помогна.
Свих устни.
– Бяхте ли близки с Руел?
Тя кимна.
– Аз. Фикс. Ейс. И Лили.
Спомних си снимката на Руел и четиримата младежи.
– Зеленокосото момиче? Много сладко?
– Да.
– Къде е Ейс?
– Трябваше да се върне на работа веднага след погребението. Но искам да поговорим заради Лили. Тя изчезна. Мисля, че е загазила.
Започнах да проумявам за какво говореха, когато ги бях подслушал.
– Коя си ти?
– Нали ви казах. Името ми е Мерил.
– Да, добре. Какво си ти, Мерил?
Въпросът ми я накара да потрепне.
– О. Съжалявам. Не разбрах какво имате предвид. – Тя отново отметна косата си. – Аз съм нечистокръвна. Всички сме такива.
– Какво си? – попита Били.
Кимнах с разбиране.
– Нечистокръвна – казах му аз. – Тя е наполовина смъртна, наполовина фея.
– Аха – рече Били. – Което означава какво?
Свих рамене.
– Означава, че тя трябва да избере дали да остане смъртна, или да се превърне изцяло във фея.
– Да – обади се тя. – И дотогава се намирам под властта на двора на моя баща фей. Зимата. Останалите също. Затова сме винаги заедно. Така е по-безопасно.
Били кимна.
– Аха.
– Мерил – казах аз, – защо смяташ, че приятелката ти е в опасност?
– Тя не е много независима, господин Дрезден. Четиримата делим един апартамент. Тя не знае как да се грижи за себе си и много се изнервя, когато дълго време се намира извън апартамента.
– И според теб какво й се е случило?
– Зимният рицар.
Били се намръщи.
– Защо му е да наранява хората от собствения си двор?
Мерил се изсмя.
– Защото може. Той си пада по Лили. Обича да я наранява, да я плаши. Това го възбужда. Направо побесня, когато Мейв му каза да я остави на мира. А след като Рон вече го няма...
Гласът й секна и тя погледна настрани.
– Какво общо има Руел с това? – попитах аз.
– Той ни защитаваше. Мейв ни измъчваше за развлечение и ние не знаехме към кого да се обърнем. Рон ни прие. Постави ни под своя защита, а никой от Зимата не смее да му се опъне.
– А твоят баща фей? – попита Били. – Той не се ли грижи за теб?
Мерил го изгледа безизразно.
– Майка ми е била изнасилена от трол. Дори да е достатъчно силен, за да попречи на Мейв да ни наранява, пак не би го направил. Смята, че е направил достатъчно, като още тогава не е изял майка ми.
– О – каза Били. – Съжалявам.
Намръщих се.
– И след като Летния рицар вече го няма, мислиш, че Слейт е отмъкнал момичето.
– Някой е влизал в апартамента – отвърна Мерил. – Като че ли е имало борба.
Въздъхнах.
– Свързахте ли се с полицията?
Тя ме погледна.
– О, да, разбира се. Обадих им се и им казах, че смъртният шампион на феите е дошъл и е отмъкнал в Страната на феите една полусмъртна, полуфея, професионална гола моделка. Веднага ще хукнат да я търсят.
Не можах да не се възхитя на уместната саркастична забележка.
– На красиво момиче в този град може да му се случат неприятности и без появата на някой свръхестествен сексуален маниак. Обичайните похитители и убийци биха свършили същата работа.
Тя поклати глава.
– И в двата случая го е загазила.
Вдигнах ръка.
– Какво искаш от мен?
– Помогнете ми да я намеря. Моля ви, господин Дрезден.
Затворих очи. Не разполагах с излишно време, енергия или умствени сили, които да пожертвам за това. Най-разумно щеше да й откажа веднага или да й обещая, че ще направя нещо, и веднага да забравя за това.
– Не е подходящо време за такова нещо. – В момента, в който произнесох думите, се почувствах като пълен негодник. Не я погледнах в очите. Просто не можех. – И без това имам достатъчно неприятности. Не знам дали ще успея да помогна на самия себе си, камо ли на твоята приятелка. Съжалявам.
Обърнах се да си вървя, но Мерил застана пред мен.
– Почакайте.
– Казах ти вече: нищо не мога…
– Ще ви платя – каза Мерил.
А, да. Пари.
Бях на път да изгубя офиса и апартамента си, а не печелех нищо от тези фейски работи. Трябваше да платя някои сметки. Да отида да напазарувам. Не можех да кажа, че устата ми се напълни със слюнка, но беше на път.
Отново поклатих глава.
– Виж, Мерил, ще ми се да можех…