– Толкова се радвам, задето реших да сляза за още глина. Насам – каза момичето и тръгна по една пътека, която водеше навътре в гората.
Последвах я толкова бързо, колкото можех, пъшкайки тежко под тежестта на Елейн. Не вървяхме дълго. Пътеката криволичи известно време и ни отведе на една тревиста поляна.
Спрях и се огледах. Не, не беше поляна. По-скоро градина. В центъра й имаше басейн, неподвижната му вода отразяваше луната. Наоколо бяха пръснати пейки и големи камъни за сядане. Тук-там имаше статуи, най-вече от мрамор, изобразяващи човешки фигури, често обградени от цветни лехи или просто разположени между млади дървета. От другата страна на басейна се извисяваше нещо, което на пръв поглед определих като чворесто дърво. Но всъщност не беше. Това бе трон, трон от живо дърво, чието стебло бе израснало в подходящата форма, клоните и листата му се бяха разперили над него във величествена елегантност, а корените му се бяха впили в земята.
Наоколо се виждаха хора. Опръскан с боя млад мъж рисуваше в яростна съсредоточеност някакъв портрет. Висок мъж, чиято неостаряваща красота и бледа коса го разкриваха като един от Ший, стоеше в поза на учител до едно стройно момиче, което изпъваше лък, целейки се в мишена от сплетени клони. В другия край на поляната, над камъни, струпани във формата на огнище, се издигаше дим и един широкоплещест мъж, гол до кръста, брадат, с гъсти вежди и свирепо изражение на лицето, стоеше до него и размахваше ковашки чук в равномерен ритъм. Той отстъпи встрани от огнището, стиснал в клещи пламтящо острие, и го потопи в кофа със сребриста вода.
Когато успях да го огледам по-добре, разбрах какво представлява той. Облак пара се издигна над силните му конски крака и човешките корем и гърди; кентавърът тупна нетърпеливо с предното си копито и промърмори нещо под носа си, докато във водата танцуваха пъстроцветни светлини. Красива, печална мелодия се носеше над поляната откъм млада смъртна жена, седнала пред няколко езичкови тръби, на които свиреше със затворени очи.
– Къде е тя? – попитах настоятелно аз. – Къде е Дамата?
Главата на кентавъра рязко се обърна и той нададе неочаквано басов рев. После отново се хвана за чука, развъртя го над главата си и препусна в бавен кариер към мен; тежките му копита глухо трополяха по земята.
– Зимен? Тук? Не мога да го понеса.
Напрегнах се, притискайки Елейн към тялото ми, и сърцето ми заби по-бързо. Кентавърът изглеждаше огромен и готов да убива.
– Леле, чакай малко, здравеняко. Не търся неприятности.
Кентавърът оголи зъби и заговори с дълбокия си глас, изпълнен с ярост.
– Стоиш тук с ръце, изцапани с кръвта на нашия емисар, и очакваш да ти повярваме?
– Корик, почакай! – излая високият Ший.
Кентавърът се отдръпна, изправяйки се на задните си крака, и зарита с предните във въздуха.
– Милорд Талос – изръмжа раздразнено той. – Подобна арогантност не бива да се толерира.
– Успокой се – нареди му лордът на Ший.
– Но, милорд…
Лордът застана пред кентавъра, с гръб към мен. Той носеше прилепнали тъмнозелени панталони и широка риза от бял лен. Не каза нищо, а и аз не можех да видя изражението му, но лицето на кентавъра почервеня, после пребледня. Той наведе вдървено глава, след което се върна при огнището си, потропвайки ядосано с копита.
Високият Ший – Талос, очевидно – се обърна към мен и ме изгледа със спокойните си котешки очи с цвят на лятно небе. Бледата му коса стигаше до раменете. В чертите му се долавяше спокойна увереност и сдържана сила, а излъчването му не бе толкова чуждо, както при повечето Ший, с които се бях сблъсквал.
– Надявам се, че няма да съдите твърде сурово Корик, сър. Да разбирам ли, че вие сте Хари Дрезден?
– Ако не съм, той ще бъде много разстроен, когато ме хване да тичам наоколо с неговото бельо.
Талос се усмихна. Това очевидно му беше присъщо.
– В такъв случай ви давам паспорт и лиценз в съответствие със Споразумението. Аз съм Талос, лорд-маршал на Летния двор.
– Да, това е страхотно, радвам се да се запознаем – отвърнах аз. – Хей, а сега смятате ли, че можете да помогнете да спасим живота на тази жена?
Усмивката на Ший избледня.
– Ще направя каквото мога.
Той погледна встрани и направи жест с ръка.
Градината веднага се оживи. Облак пиксита се стрелнаха във въздуха, носейки стръкове зелени растения и широки меки листа. Те ги струпаха върху меката могила до басейна. Талос ме погледна, искайки разрешение, след което внимателно пое Елейн от ръцете ми. Раменете и бицепсите ми изстенаха с облекчение. Лордът на Ший отнесе Елейн до леглото от листа и я положи върху него. Докосна гърлото и веждата й с едната си ръка, затворил очи.