– Слаба – рече тихо той. – И студена. Но все пак в нея е останала сила. За известно време ще бъде добре.
– Не се обиждайте, но вие, хора, имате доста странни разбирания за времето. Доведете вашата Дама. Тя трябва веднага да види Елейн.
Талос ме погледна със същото спокойно, непроницаемо изражение.
– Тя ще дойде, когато дойде. Не мога да забързам нито изгрева, нито Дамата.
Наканих се да му кажа къде може да завре изгрева си, но преглътнах думите и се опитах да излея раздразнението си в свиване на юмруци. Кокалчетата ми изпукаха.
Една ръка докосна рамото ми и момичето, скулпторката от асансьора, каза:
– Моля ви, сър. Позволете ми да ви донеса нещо за пиене или малко храна. Храна за смъртни, имам предвид. Не бих ви предложила от другия вид.
– Как ли пък не – отвърнах аз. – Не и докато не се погрижите за Елейн.
Талос, който беше коленичил до Елейн, повдигна вежди, но сви рамене.
– Както желаете. – Той притисна дланите си от двете страни на лицето й и наведе глава. – Уменията ми са доста ограничени. Но поне мога да се погрижа състоянието й да не се влошава повече.
Почувствах лек прилив на енергия, нещо нежно и силно, като вълна, която ви повдига нагоре. Елейн внезапно си пое дълбоко дъх и бузите й възвърнаха цвета си. За миг отвори очи, после въздъхна и ги затвори отново.
– Талос ще я поддържа засега – рече момичето. – Докато Дамата не вземе решение. Той е пазител и приятел на Ела от няколко години. – Тя ме хвана за ръката. – Моля ви, хапнете нещо. В противен случай ще изглеждаме като лоши домакини.
Коремът ми отново изкурка и гърлото ми започна да се оплаква след продължителното тежко дишане. Издишах през носа и кимнах на момичето, което ме поведе към една от близките пейки и измъкна пластмасова хладилна чанта изпод нея. Порови вътре и ми подхвърли студена кутийка кола, малко пликче картофен чипс и дълъг сандвич. В нито едно от тях не се усещаше скритата съблазън на фейската храна.
– Най-доброто, което мога да ви предложа засега – каза тя. – Сандвич със студено пуешко добре ли е?
– Омъжи се за мен – отвърнах аз, сграбчих с жар храната и за няколко минути се насладих на едно от най-първичните удоволствия.
Храненето. Храната никога не е толкова вкусна, колкото когато умирате от глад, а Талос ми беше издал паспорт за безопасност според Споразумението, така че нямаше защо да се притеснявам дали в нея има някаква дрога.
Докато се хранех, момичето си донесе един малък статив, на който стоеше глинен бюст на млада жена, все още незавършен, със забелязващи се следи от пръстите й. Тя ги топна в купичката с вода, прикрепена към статива, и започна да работи върху бюста.
– Какво се е случило с нея? – попита тя.
– Откъде да знам? – отвърнах между хапките. – Намерих я в това състояние в колата ми. Поиска да я доведа тук.
– И защо го направихте? – Тя се изчерви. – Искам да кажа, че вие работите за враговете на Лятото. Нали?
– Да. Но това не означава, че сме приятели с тях. – Пок-латих глава и прокарах полусдъвканото залъче с глътка кола. Божествено. Продължих да се храня още известно време, след което погледнах намръщено бюста, върху който работеше тя. Лицето ми изглеждаше познато. Огледах го известно време и попитах: – Това Лили ли е?
Момичето ме погледна и примигна.
– Познавате ли я?
– Чувал съм за нея – отвърнах аз. – Тя е нечистокръвна, нали?
Момичето кимна.
– На Зимата, но все още не е избрала да се присъедини към тях. Намираше се под защитата на Роналд и от време на време ни беше модел. – Тя махна с ръка към младия мъж, който яростно рисуваше. – Виждате ли, има и други творби, за които е позирала.
Огледах градината и различих две статуи сред останалите. И двете бяха голи, от бял мрамор. Едната представляваше момиче, изправено на пръсти, протегнало ръце над главата си, с красиво изпънато тяло. Другата я представяше коленичила, загледана в нещо, което държеше в шепите си, с изражение на тиха тъга на лицето.
– Като че ли доста са я харесвали.
Момичето кимна.
– Тя е много нежна, много сладка.
– Много изчезнала – казах аз.
Тя се намръщи.
– Изчезнала?
– Да. Съквартирантите й ме помолиха да се опитам да я намеря. Да сте я виждали през последните два дни?
– Не е идвала да позира, а на друго място, освен тук, не съм я виждала. Съжалявам.