– Струваше си да опитам – казах аз.
– Защо я търсите?
– Нали ви казах. Съквартирантите й потърсиха помощ-та ми. Аз се съгласих. – Което беше, общо взето, истина. Технически, предполагам, се бях продал. Притесних се, че може да се почувствам твърде виновен заради парите, които ми беше дала Мерил. – Тази седмица съм малко зает, но ще направя каквото мога.
Момичето продължи да работи върху бюста, мръщейки се.
– Вие не приличате на останалите, които работят за Зимата. Маб обикновено предпочита по-...студени агенти. По-гладни. По-жестоки.
Свих рамене.
– Искаше някой да намери един убиец; имам малко опит в това.
Тя кимна.
– И въпреки това ми изглеждате като много свестен човек. Мисълта, че сте паднали в капана на Зимата, ме натъжава.
Спрях да дъвча и я погледнах сурово.
– О, гръм и мълния.
Тя повдигна вежди.
– Ммм?
Оставих сандвича на пейката и казах:
– Вие сте тя. Вие сте Лятната дама.
Сянка от усмивка докосна устните на момичето и тя леко наклони глава към мен. Русата й коса придоби белия цвят на Ший, пръстите и крайниците й внезапно се издължиха и чертите на лицето й почти повториха тези на Мейв, а зениците на очите й станаха вертикални, с наситено зелен цвят. Но тя все още носеше белия гащеризон и синята тениска и беше все така изцапана с глина, което остро контрастираше с нежната й кожа и бялата коса.
– Наричайте ме Аврора – каза тя. – Така е по-лесно за всички.
– Ами добре – отвърнах аз. Досдъвках хапката си и казах: – И сега ще спрете ли да си играете игрички с мен и да помогнете на Елейн, Аврора?
Тя погледна към Елейн, която лежеше на земята, и на лицето й се изписа тревога.
– Зависи.
Зъбите ми изскърцаха и аз изрекох с фалшиво учтив глас:
– От какво?
Тя обърна спокойните си нечовешки очи към мен.
– От вас.
– Не ми обръщайте чак такова внимание – отвърнах аз. – Няма да знам как да го понеса.
– Мислите си, че това е шега, господин Дрезден? Игра?
– Знам отлично, че не е игра.
Тя поклати глава.
– И точно тук грешите. Игра е, но различна от онези, които познавате. Не ви е позволено да знаете правилата й и никога не се е изисквало да бъде честна. Знаете ли защо Маб избра вас, магьоснико?
Погледнах я с омраза.
– Не.
– Нито пък аз – рече тя. – И това е моята част в играта. Защо е избрала вас? Сигурно защото очаква да получи нещо, което друг не би могъл да й осигури. Може би е очаквала точно да донесете Ела тук.
– Каква е разликата? – троснах й се аз. – Елейн е ранена. Вашият емисар е бил ранен при изпълнение на дълга си. Не смятате ли, че би трябвало отново да я изправите на крака?
– Но ако Зимата очаква точно това, то ще бъде използвано срещу мен. Аз съм най-незначителната кралица на Лятото, но въпреки това трябва да внимавам как използвам силата си.
Изсумтях.
– Мейв със сигурност не мисли така.
– Естествено – отвърна тя. – Тя е Зима. Тя е избухлива, злобна, безмилостна.
– А вашият кентавър е просто добричка и отзивчива душичка.
Аврора въздъхна и отпусна омазаните си с глина пръсти.
– Надявам се, че ще простите избухливостта на Корик. Той обикновено е по-весел. Сега всички са по-изнервени заради случващото се.
– Аха. И просто, за да се изясним, това си беше истинска храна за смъртни, нали?
– Да – отвърна тя. – Нямам никакво желание да заплашвам свободата ви, господин Дрезден, нито да ви обвързвам по някакъв начин.
– Добре. – Знаех, че не може да ме излъже, затова отхапах още един залък от сандвича и си взех още малко чипс. – Вижте, не съм дошъл, за да се опитам до подкопая силата ви или да саботирам Лятото, Аврора. Просто искам да помогнете на Елейн.
– Знам – отвърна тя. – Вярвам ви. Но не ви се доверявам.
– И поради каква причина не желаете да ми се доверите?
– Наблюдавах ви – отговори тя. – Вие сте наемник. Работите за пари.
– Да. За да си плащам сметките и…
Тя вдигна ръка.
– Сключвате сделки с демони.
– Дребни услуги, нищо чак толкова…
– Договорили сте се с Лийнанший в замяна на сила.
– Когато бях млад и адски по-глупав, а и бях в беда…
Нечовешките й очи пронизаха моите.
– Убивали сте.
Погледнах встрани. На това нямаше как да възразя. Стомахът ми се сви и избутах храната настрани.
Аврора кимна бавно.
– Още от самото начало сте били определен за разрушител. За убиец. Знаете ли каква е била първоначалната цел на кръстника, господин Дрезден?
– Да – отговорих й аз. Чувствах се уморен. – Кръстникът е бил избиран, за да се грижи за религиозното и моралното образование и напътствие на детето.