– Забравете – изрекох със слаб глас. – Имам работа.
Аврора затвори очи за миг и кимна.
– Поне държите на думата си, господин Дрезден. Възхищавам се на честността ви. Дори да е насочена в неправилната посока.
Насилих се да седна, отдалечавайки се от Аврора.
– Хайде – казах аз. – Помогнете на Елейн.
– Ще й помогна – увери ме тя. – Но за момента тя не се намира в опасност, а лечението й ще отнеме известно време. Първо бих искала да ви кажа нещо.
– Добре. Говорете.
– Какво ви каза Маб за смъртта на Роналд?
Поклатих глава.
– Че е мъртъв. Че обвивката от сила, която е носел, е изчезнала. Че убиецът трябва да бъде намерен.
– Каза ли ви защо?
Намръщих се.
– Не съвсем.
Аврора кимна и отпусна ръце в скута си.
– Лятото се подготвя за война със Зимата.
Продължих да се мръщя.
– Искате да кажете, че това вече не е теоретическа възможност, а е напълно реално?
– Не познавам друг вид война. Загубата на Летния рицар принуди Лятото да действа.
– Не съм сигурен, че разбирам.
Бледите й вежди леко се сбърчиха.
– Силата на нашите рицари е значителна. Тя носи тежест, каквато само един свободен смъртен може да притежава. Тази сила, това влияние е критически елемент от баланса между двата двора.
– Само че вашата я няма.
– Точно така.
– Което отслабва Лятото.
– Да.
Кимнах.
– Тогава защо, по дяволите, вие планирате нападение?
– Сезоните се променят – отвърна Аврора. – След два дни е лятното слънцестоене. Пикът на силата на Лятото.
Тя не каза нищо повече, оставяйки ме да си направя изводите.
– Вие смятате, че Зимата е убила вашия рицар – казах аз. – И ако изчакате, само ще отслабвате още повече, докато Зимата ще става по-силна. Така ли е?
– Правилно. И ако искаме да имаме някакви шансове за победа, трябва да нанесем удара, когато сме в кулминационната точка на силата ни. Само тогава нашият двор ще бъде почти равен на силата на Зимата. Иначе сезоните ще се сменят и когато настъпи зимното слънцестоене, Маб и нейните същества ще ни нападнат. И ще ни унищожат, а заедно с нас и баланса в света на смъртните. – Тя отмести зелените си очи от ръцете си към моето лице. – Зима, господин Дрезден. Вечна зима. Безкрайни яростни цикли на хищник и плячка. Един такъв свят няма да е благоприятен за смъртните.
Поклатих глава.
– И защо Зимата го прави точно сега? Ако бяха изчакали още два дни, щяха да държат всички козове. Защо са ви оставили пространство за лавиране?
– Дори не мога да се преструвам, че знам какво се върти в ума на Зимата – отвърна Аврора. – Но знам, че не трябва да им се позволява да ни унищожат. За наше, както и за ваше добро.
– Леле, всички се интересуват за моето добруване.
– Магьоснико, моля ви. Обещайте ми, че ще направите всичко възможно, за да ги спрете.
– Приключих с даването на обещания. – Изправих се и тръгнах по пътеката, която водеше обратно към асансьора и навън, но част от мен копнееше да се върне към спокойствието, което ми беше предложила Аврора. Спрях се и стиснах здраво очи, събирайки всички сили. – Но ще ви кажа едно. Ще намеря убиеца и ще разплета загадката, и ще го направя преди лятното слънцестоене.
Не си направих труда да добавя: „Защото иначе все едно съм мъртъв“.
Не е необходимо да се изтъква очевидното.
Глава 18
Ометох се от „Ротшилд“ и намерих уличен телефон. Мърфи вдигна още на първото позвъняване.
– Дрезден?
– Да.
– Най-после. Добре ли си?
– Трябва да поговорим.
Последва кратка пауза и гласът й поомекна:
– Къде?
Потърках главата си с мекото на дланта ми, опитвайки се да накарам мозъка ми да превключи на скорост. Мислите ми се размърдаха лениво и хаотично.
– Знам ли. На някое обществено място, с много хора, достатъчно тихо, за да можем да разговаряме.
– В Чикаго. По това време на нощта.
– Да.
– Добре – отвърна Мърф. – Май се сещам за едно.
Тя ми го каза, двамата се разбрахме да се срещнем там след двайсет минути и ми затвори.
Докато паркирах, размишлявах, че вероятността в „Уол-Март Супер Сентър“ да се провеждат тайни срещи, включващи мистични убийства, кражба на мистериозни сили и нарушаване баланса на силите в свръхестествените кралства, е много малка. Но пък кой знае. По дяволите, мен ако питате, Хората къртици са обсъждали плановете си за световно господство с Медузите медиуми от планетата Х и Безтелесните Мозъци-в-буркани от мъглявината Клаату точно в пробните. Аз със сигурност не бих ги търсил там.