След полунощ в „Уол-Март“ нямаше голяма тълпа, но и паркингът му не беше толкова пуст, колкото примерно в „Ригливил“. Магазинът беше отворен денонощно и в град като Чикаго има достатъчно хора, които предпочитат да пазаруват през нощта. Наложи се да паркирам доста далеч от входа и да повървя известно време в хладния нощен въздух, преди да вляза в студения като хладилник огромен магазин; сигурно от спирането на огромните климатици през няколкото нощни часове не се икономисваше особено.
Охранителят на входа ми кимна сънливо и аз пренебрегнах предложението му да си взема количка. Преди да успея да вляза в залата, Мърфи ме настигна. Беше облечена с яке на „Чикаго Къбс“, дънки и маратонки, а русата й коса беше прибрана под черна бейзболна шапка без емблема. Тя вървеше с ръце в джобовете с войнствено-раздразнен вид, който рядко може да се очаква от някой с толкова нисък ръст. Двамата преминахме мълчаливо покрай малките магазинчета, които бяха затворени за през нощта, и седнахме в малкото кафене до секцията за деликатеси в бакалията.
Мърфи избра такова сепаре, откъдето може да наблюдава вратата, а аз седнах срещу нея, така че да мога да виждам какво става зад гърба й. Тя взе две чаши кафе, благословено да е благородното й сърце. Сипах в моето щедро количество сметана и захар, разбърках го и отпих голяма глътка, която едва не ми ощави езика.
– Не изглеждаш много добре – каза Мърфи.
Кимнах.
– Искаш ли да поговорим за това?
За моя огромна изненада, исках. Оставих чашата с кафе на масата и заявих без увъртания:
– Бесен съм, Мърф. Толкова съм ядосан, че не мога да мисля като хората.
– Защо?
– Защото ме прецакаха. Затова. Каквото и да направя, все ще ми го начукат.
Между веждите й се появиха бръчки.
– Какво имаш предвид?
– Последния ми случай – отвърнах аз. – Разследването на смъртта на Руел. Срещам огромна съпротива и не знам дали ще успея да я преодолея. Ако не успея преди утре вечер, всичко наистина ще отиде по дяволите.
– Клиентката не ти ли помага?
Изсмях се горчиво.
– По дяволите, според мен клиентката ми причинява всичко това, за да умра от ужасна смърт.
– Значи, не й вярваш.
– Ни най-малко. А хората, които би трябвало да работят с мен, ме подлудяват. – Поклатих глава. – Чувствам се така, сякаш са ме пъхнали в магьосническа кутия и всеки момент ще започнат да я мушкат със саби. Само че няма никакъв трик и сабите са истински, и съвсем скоро ще ме накълцат на парчета. Лошите момчета правят всичко възможно да ме очистят или да ме прецакат. Добрите си мислят, че съм някакъв психопат, който всеки момент ще откачи, и да се опитвам да измъкна някакви отговори от тях, е все едно да се опитвам им извадя насила зъбите.
– Мислиш, че си в опасност.
– Знам го – отвърнах аз. – И то в голяма опасност.
Замълчах за миг и отпих от кафето си.
– И така – рече Мърфи. – Защо искаше да ме видиш?
– Защото хората, които би трябвало да ми помагат, се канят да ме хвърлят на вълците. И единственият човек, който наистина ми помага, е толкова неопитен, че ако няма кой да го пази, набързо ще го очистят. – Оставих празната си чаша на масата. – И защото, като се замислих на кого мога да се доверя, списъкът се оказа адски късичък. Само ти си в него.
Тя се облегна назад и въздъхна дълбоко.
– Ще ми кажеш ли какво става?
– Стига да искаш – казах аз. – Знам, че съм крил доста неща от теб. Но го правех, защото си мислех, че само така ще мога да те защитя. Защото не искам да пострадаш.
– Да – отвърна тя. – Знам. И това е адски дразнещо.
Опитах се да се усмихна.
– В този случай незнанието е блаженство. Ако ти разкажа всичко, нещата ще станат много сериозни. Научиш ли го, вече ще си опасност. И от това няма измъкване, Мърф. Никога.
Тя ме изгледа сериозно.
– Защо тогава реши да ми го разкажеш точно сега?
– Защото отдавна заслужаваш да научиш истината. Защото рискува живота си за мен и за да защитиш хората от всичките свръхестествени гадости. Защото това, че се въртиш около мен, ти донесе само неприятности и познанието може да ти помогне, ако се появят нови. – Бузите ми пламнаха и аз признах: – И защото имам нужда от помощта ти. Този път е много зле. Страхувам се.
– Няма да избягам, Хари.
Усмихнах се уморено.
– Само още нещо. Захванеш ли се с това, трябва да ми обещаеш, че няма да замесваш СО или останалите полицаи. Можеш да търсиш информация, да ги използваш дискретно, но не можеш да организираш хайки на лов за демони.