Выбрать главу

– Само че тогава аз още не се бях захванал с разследването.

Мърфи поклати глава.

– Ще ми се да можех да те заведа при полицейския художник, за да можеш да ми я опишеш.

– Едва ли ще помогне. Тя беше маскирана и аз не успях да я огледам добре. Когато най-после й обърнах повече внимание, вече приличаше на нещо, излязло от някое хорър аниме.

Мърфи погледна към изстиналото си кафе.

– Тогава не ни остава друго, освен да чакаме. Разполагам с няколко източници, които могат да ми кажат още нещо, но не бих разчитала особено. Ще ти се обадя.

Кимнах.

– Дори да я намерим, това може да не ни помогне с фейския проблем.

– Така е – отвърна тя. – Нещо против да ти задам няколко въпроса? Може да забележа нещо, което си пропуснал.

– Добре.

– Мацката с плитките, Мейв ли каза, че й е името?

– Да.

– Доколко може да се вярва на инстинктите ти? Че не тя е извършила убийството, имам предвид.

– Почти сигурно е.

– Но не съвсем.

Намръщих се замислено.

– Не. Феите са много лукави. Не съвсем.

Мърфи кимна.

– А Маб?

Потърках брадичката си, усещайки наболата брада.

– Тя никога не е отричала в прав текст, че е виновна за смъртта на Руел, но според мен не го е убила.

– Кое те кара да смяташ така?

– Не знам.

– А аз знам. Можела е да избере всеки, когото поиска, за да защитава интересите й, а е избрала теб. Ако е искала да прикрие следите си, тогава би трябвало да избере някой по-некадърен, с по-малко опит. Нямаше да посочи някой толкова глупаво упорит като теб.

Намръщих се.

– Защо глупаво? Просто не обичам да оставям недовършени дела.

Мърфи изсумтя.

– Ти просто не познаваш значението на думата „отказвам се“, глупчо. Разбираш какво имам предвид.

– Аха. Не е лишено от логика.

– А това Лятно момиче?

Въздъхнах.

– Нещо не ми се връзва твърде. Не съм виждал толкова дружелюбна фея. Можеше да се държи адски неприятно с мен, но не го направи.

– А другият смъртен тогава? Зимният рицар.

– Той е избухлив, злобен наркоман. Със сигурност мога да си го представя как бута Руел по онези стълби. Но не съм сигурен, че е достатъчно умен, че да научи заклинанията, които биха му помогнали да открадне обвивката. Оставя впечатлението за човек, който първо краде, а пос-ле мисли. – Поклатих глава. – Но ми остава да се срещна с още три феи.

– Лятната кралица и двете майки – кимна Мърфи. – Кога ще ги посетиш?

– Веднага щом разбера как. Дамите са най-близко до света на смъртните. Те се откриват лесно. Но кралиците и майките живеят в същинската Страна на феите. Трябва да отида там, за да си намеря водач.

Мърфи повдигна вежди.

– Водач?

Намръщих се.

– Да. Не ми се иска, но очевидно ще се наложи да посетя кръстницата ми.

– Сериозно? Имаш фея кръстница?

– Дълга история – отвърнах аз. – Добре, ще тръгвам. Ако можеш…

Изведнъж всички лампи в магазина угаснаха.

Сърцето ми спря. Секунда по-късно се включи аварийното осветление и разкри диплещ се облак от сребристо-сива мъгла, който нахлуваше в магазина изпод вратите. Мъглата се насочи към изненаданата касиерка; жената се свлече на земята с полуотворена уста и изцъклени очи.

– Мили боже – промълви Мърфи. – Хари, какво става?

Вече се бях измъкнал от сепарето и грабнах солниците от нашата маса и от съседната.

– Проблеми. Ела с мен.

Глава 19

Първо се опитах да заобиколя, за да стигна до изхода, но мъглата като че ли навлизаше и през него.

– Проклятие! Не можем да се измъкнем оттам.

Лицето на Мърфи пребледня още повече, когато някакъв младеж се хвърли към изхода и щом стигна мъглата, крачките му се забавиха. Той спря, отпусна рамене и започна да се оглежда с озадачено изражение на лицето.

– Мили боже – прошепна тя. – Хари, какво е това?

– Бързо, да вървим към служебния изход! – казах аз и побягнах натам. – Мисля, че това е мозъчна мъгла.

Мислиш?

Хвърлих й намръщен поглед през рамо.

– Досега никога не съм я виждал, само съм чувал за нея. Направо ти изключва главата, заличава способност-та ти да си спомняш разни неща, разбърква мислите ти. Незаконна е.

– Незаконна? – извика Мърфи. – Според кого?

– Според Законите на магията – промърморих аз.

– Не си ми казвал нищо за никакви Закони на магията – отвърна тя.

– Ако се измъкнем живи от тук, някой път ще ти обясня.