– Опитай това, кучко.
Мърфи започна да стреля.
Гулът отново изпищя, този път от изненада и болка. Куршумите не го отблъснаха. Това го има само в комик-сите и по телевизията. Истинските куршуми просто преминаваха през него като оловни тежести през тензух. На гърдите на гула не се появиха никакви зейнали кървящи дупки, но от гърба му неочаквано пръснаха алени струйки, които опръскаха папратите с кървави капки.
Гулът разпери ръце и отстъпи назад, обърна се и с писък се хвърли в папратите.
Мърфи продължи да стреля.
Гулът залитна и се строполи сред папратите, като не спираше да рита и да размахва ръце; събори няколко саксии, а други счупи, разпръсвайки зеленина и пръст по пода.
Мърфи не спираше да стреля.
Пистолетът изщрака на празно и гулът се обърна по гръб. Откраднатата синя престилка беше цялата на дупки, просмукана с кръвта му. Гулът кашляше и се давеше, от устата му пръскаше кръв. Той изсъска за последен път, от устата му избиха кървави мехурчета и той вдигна примирено ръце.
– Чакай – изхъхри той. – Почакай, моля те. Ти печелиш, предавам се.
Мърфи извади пълнителя, сложи нов и дръпна предпазителя на пистолета. След това отново зае поза за стрелба и насочи пистолета си към съществото с пресметлив, безстрастен, безмилостен поглед.
Не забеляза сянката, която се появи внезапно в мъглата от дясната й страна – огромна и прегърбена, осветена отзад от аварийните светлини в дъното на градинския център. Но аз я видях и най-после успях да се изправя замаяно на крака.
– Мърф! Отдясно!
Главата й рязко се завъртя и тя отскочи вляво миг преди една градинска мотика да се стовари на мястото, където бе стояла. Гулът се промъкна между папратите и се изгуби в мъглата, оставяйки кървави петна навсякъде. Мърфи отстъпи назад и стреля по фигурата в мъглата, но после бързо се наведе, избягвайки лопатата, която профуча на косъм от главата й.
От мъглата се появи Грум огрето в естествения си вид – дванайсетфутова прегърбена фигура с алена кожа, стиснал лопата в едната си ръка. Без изобщо да забави ход, той грабна една двайсетгалонова керамична саксия и я запрати като снежна топка по Мърфи. Тя се прикри зад една купчина празни дървени палети и саксията се разби в тях.
Магията е безполезна срещу огретата. Огледах се с безумен поглед и сграбчих една голяма найлонова торба, пълна с декоративни топчета от матово стъкло.
– Хей! – изкрещях аз. – Високият червен грозник!
Главата на Грум се извъртя повече, отколкото бих предположил за толкова дебел врат, и дребните му очички се присвиха още повече. Той нададе тръбен рев и тръгна към мен, шляпайки с огромните си стъпала по бетона.
Отворих торбата и я запратих по него. Синьо-зелените топчета се пръснаха на вълна по пода. Единият крак на Грум стъпи върху тях и аз стиснах палци, надявайки се да се получи. Той продължи да напредва към мен и когато вдигна другия си крак, видях малки кръгчета от направено на сол стъкло по пода.
Изръмжах едно проклятие и хукнах навътре в градинския център, чувайки тежките стъпки на Грум зад гърба ми. Мърфи стреля отново, два пъти, и аз се опитах да преброя мислено патроните й. Четири, в нов пълнител? Дали имаше още някой резервен? Всъщност колко патрона има този колт?
Внезапно отекнаха по-силни и гръмотевични изстрели – от пушка. Колтът на Мърфи излая още два пъти и тя извика:
– Хари, някой покрива изхода със стрелба!
– Малко съм зает, Мърфи! – отвърнах аз.
– Какво е това нещо, по дяволите?
– Фей! – изкрещях. Грум вече се опитваше да ме убие, така че нямаше нужда да проявявам дипломатичност. – Един голям, грозен фей!
Започнах да събарям и троша по пода разни неща от рафтовете около мен. Спечелих малко преднина пред Грум, но може би той просто набираше инерция. Чух отново ръмженето му и той замахна с лопатата. Не успя да ме достигне, но свистенето й бе достатъчно силно, за да ме накара да потрепна.
Огледах се с безумен поглед за нещо, направено от стомана, което да запратя по огрето или да използвам за защита. Мъглата ми пречеше да виждам на повече от няколко ярда пред мен и доколкото успявах да разбера, навлизах все повече в отдела за продажба на растения. Миризмата на топла оранжерия, на тор и гниене изпълни носа и устата ми. Стигнах до края на пътечката и се шмугнах през една тясна врата, излязох изпод балдахина, който правеше сянка в този край на градинския център, и се озовах в откритата площ, заобиколена от телена ограда и пълна с млади дръвчета и други зеленини, подредени в прави редици.